Носех те на ръце...

Версия за печат

Веднъж един човек сънувал сън: Как върви по пясъчен бряг, а до него – Господ. На небето проблясвали картини от живота му и след всяка от тях той забелязавл върху пясъка два реда следи –от неговите нозе и от тези на Господа.

Когато пред него пробляснала последната картина от живота му, той погледнал пясъчните следи и видял, че този промеждутък от живота му бил съпроводен само от един ред следи. Дал си сметка, че това били най-тежките и нещастни години от живота му.

Силно опечален, той попитал Господа:

- Не казваше ли Ти, че ако следвам Твоя път, никога няма да ме оставиш? А забелязах, че в най-тежките времена от живота ми в пясъка се проточва само един ред следи. Защо Си ме оставял сам, когато най-много се нуждаех от Теб?

Господ отвърнал:

- Мило мое дете! Аз те обичам и никога няма да те изоставя. Когато в живота ти имаше скърби и изпитания, следата по пясъка беше наистина само една. Тогава Аз те носех на ръце...

Превод: Десислава ШАРКОВА