Беседи с един кавказки пустинник

Версия за печат

Всичките самооправдания се свеждат до това, че няма кого да слушаме.

+++

Нали смисълът на послушанието в крайна сметка се свежда до това да поправим в себе си грешката на Адам, който не послуша Бога, а дявола.

+++

Самото послушание православният християнин трябва да преминава не като формално (или обратното – като пристрастно) подчинение на някой определен човек, а да придобива и да усвоява в себе си тази добродетел като свойство на душата си, за да може без трудност да отсича своята воля пред всеки ближен, било архиерей или просто брат в Христа.

+++

Необходимо е заради Бога да слушаме не само наставниците и старците си, но и един другиго. Всичко това обаче, повтарям, трябва да правим с разсъждение, понеже е невъзможно да се предвидят и да се разгледат предварително всички обстоятелства – при всеки човек те са различни.

+++

Ако човек свикне да отсича волята си пред ближните, ще му е необходимо да се научи да отсича волята си и пред гласа на своята съвест.

Когато благодатта идва, носи със себе си не само радост, наслада и утеха, както някои мислят, но и възвежда човека в подвиг, борба и страдание.

+++

Като цяло в духовния живот е много трудно да се правят каквито и да било обобщения. Още повече, че не може да се напише едно правило за всички случаи в живота, защото Божият промисъл е особен за всеки човек. Всеки човек е неповторима личност в историята на битието на човечеството и заради това Господ води всеки човек по различен начин.

Разбира се, има общи ориентири по пътя на спасението, но има и някои частни особености.