Общо понятие за Божественото Откровение

Версия за печат

Думата откровение на гръцки означава искре­но откриване или разкриване някому нещо. Под Б о ж е с т в е н о  О т к р о в е н и е се разбира това, което Сам Бог от­крива на хората, за да могат те правилно и спасително да вярват в Него и достойно да Го почитат. Щом говорим за Божест­вено Откровение, то от само себе си следва, че Бог първо открива на хората Самия Себе Си, дава им знание за Своето съществува­не, разкрива им Своето величие, могъщество и творческа сила и второ, съобщава им свръхестествени религиозни истини, които са им необходими за тяхното нравствено усъвършенстване и спасение.

Божественото Откровение е дадено за всички хора и за всич­ки времена. То може да се възприеме само от хората, защото те ­са сътворени по Божи образ (Бит. 1:26-27) и са предназначени от Твореца за вечен живот: "Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие" (Прем. Сол. 2:23); и още: "Бъдете свети, защото Аз Господ, Бог ваш, съм свет" (Лев. 19:2); "Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец" (Мат. 5:48). Затова стремежът на хората към светост и съвършен­ство е съвсем естествен. Приемането на Божественото Открове­ние като извор на жива вода, която тече в живот вечен (Иоан 4:14), задоволява този стремеж. Без Откровението вярващите щя­ха да се лутат в мрака на суеверието и нечестието и щяха да бъдат най-нещастни от всички земни създания. Но поради греховна не­чистота и немощ не всички са способни да възприемат направо откровение от Бога. Поради това Той е избрал особени известители на Неговото Откровение. Тези известители предавали Божественото Откровение на всички, които желаели да го приемат и да живеят според него.

Известители на Божественото Откровение са били Адам, Ной, Авраам, Моисей и другите пророци. Те са приели и проповядвали на хората начатъците на това откровение. Божественото Откровение в пълнота и съвършенство е донесъл на земята въплъ­тилият се Син Божи Господ наш Иисус Христос. Сам Той свидетел­ства: "Казах ви всичко, що съм чул от Отца Си" (Иоан 15:15). Неговите ученици и техните приемници го проповядвали и про­дължават да го проповядват по цялата вселена.  

В тази връзка твърде знаменателни са думите на св. апостол Павел, който пише: "Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всич­ко, чрез Когото сътвори и вековете" (Евр. 1:1-2). В Стария Завет Бог откривал Своята воля много пъти - не изведнъж, за­щото не биха могли да я възприемат не само еврейският народ, но и самите пророци; откривал я на части: на един откривал ед­но, на друг друго. Напр. на пророк Исаия Бог открил раждането на Месия от Дева и Неговите страдания; на пророк Михей - мяс­тото, където щял да се роди Спасителят; на пророк Даниил - вре­мето на Неговото идване; на пророк Малахия - раждането на св. Йоан Кръстител, и т. н. Бог откривал на пророците Своята воля по много начини: или в сън, или във видение, или в пряк разговор, или в символи. В Новия Завет – в последните тия дни - Бог дал Своето откровение в цялата му пълнота и съвършенство чрез Сина Си, Когото направил и по чо­вечество наследник и господар на всичко съществуващо, чрез Когото е сътворил и самия свят. Думите: "Когото постави и за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете"  показват безкрайното превъзходство на Божия Син пред всички старозаветни известители на Божественото Откро­вение. Те свидетелстват и за превъзходството на новозавет­вото Откровение пред старозаветното.

В зависимост от времето, когато Откровението се дава, от формите и пълнотата му, както и от окончателното изпълнение на казаното в него, делим Откровението, макар и условно, на три: 1. подготвително, или Стари Завет, 2. централно, или Нови За­вет и 3. окончателно, което хората ще получат, когато настъпи краят на света. В Стария Завет Бог дал на хората правила на по­ведение; Неговото слово приело форма на учение и Закон (Изх. 20:1-17), към които те трябвало да се придържат в своя живот (Втор. 29:29). В Новия Завет Откровението е съсредоточено в Иисуса Христа, Който едновременно е негов източник и негово съдържание. Тук се различават три етапа: 1. Сам Иисус Христос дава Откровението на Своите апостоли; 2. отначало апостолите го съобщават на повярвалите, а по-късно това върши Църквата под ръководството на Светия Дух и 3. то ще получи окончателен за­вършек, когато у хората познанието чрез вярата се замени с непос­редствено съзерцаване тайните Божии. Това ще рече, че краят или за­вършекът на Откровението е посочен в новозаветните свещени книги.  

Божественото Откровение ни дава познание за единия по същност и троичен по лица Бог. В Стария Завет истината за троич­ността на Бога е само загатната (срв. Бит. 1:26, 3:22, 11:7; Исаия: 6:3 и др.), а в Новия Завет е разкрита ясно (срв. Мат. 28:19; 1 Йоан.5:7 и др.).            

Никой човек никога не е имал пълно и точно познание за Бога поради това, че Той е абсолютен, а човекът е ограничен. Докол­кото имаме познание за Бога, имаме го чрез въплътения Негов Син, Който Сам Го е обяснил. "Бога никой никога не е видял: Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни” (Иоан 1 :18); а обяснението е безусловно вярно, защото е божест­вено. Далият това обяснение казва за Себе си: „Никой не познава Сина освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие" (Мат. 11 :27). Природата на Сина Божи, тайната на единството на божествената и човешката приро­да в Него, висотата и чистотата на Неговия божествен характер са такива, че никой човек не може напълно да ги разбере. Вярва­щият със сърцето си приема тайната на Боговъплъщението, приема Иисуса Христа, Който "има думи за вечен живот” (Иоан 6:68). Троичността на Бога пък е напълно достъпна само за трите божествени Лица. Частично в тази непостижима тайна могат да надзърнат само тези измежду хората, на които Синът Божи открие, а Той открива на всички, които по своята вяра и любов са способ­ни и достойни да приемат това откровение.

Истините на вярата, които се съдържат в Божественото От­кровение, са непостижими за ума, но са достъпни за сърцето. Те са открити от Бога на светите апостоли и чрез тях са проповяд­вани на целия свят. Св. апостол Павел пише: "Проповядваме Бо­жията мъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, която никой от властниците на тоя век не е познал ... А нам Бог откри тава чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии” (1 Кор. 2:7, 8, 10). Такова духовно богатство съдържа Божественото От­кровение.