Свещеното Предание

Версия за печат

Освен Свещеното Писание Православната църква приема и Свеще- ното  Предание. И в двете се съдържа Божест­веното Откровение, поради което те са равностойни. По време Свещ. Предание предхожда Свещ. Писание. Господ Иисус Христос предал на човеците устно словата, които Му дал Неговият небесен Отец (Иоан 17:6, 8). Апостолите приели истините на вярата чрез устната проповед на своя божествен Учи­тел, Който не е оставил нищо писмено. Те от своя страна разпространявали евангелското слово отначало също само устно. По­-късно някои от тях написали свещени книги, но в тях не включи­ли всичко, което Иисус извършил и на което учил през време на Своето обществено служение. Св. Йоан Богослов ясно изразява това с думите: "И много други чудеса направи Иисус пред ученици­те Си, за които не е писано в тая книга", и в хиперболична форма добавя: "Има и много други работи, които извърши Иисус и за кoumo, ако би се nисало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Иоан 20:30; 21:25). Повечето от светите апостоли не са писали книги. Те разпространявали Божественото Откровение само устно. В Д е я н и я  а п о с т о л с к и  е отбе­лязано, че след възкресението Си Христос в продължение на че­тиридесет дни се явявал на Своите ученици и им говорил за цар­ството Божие (l:3). От казаното през време на тези явявания оба­че свещените писатели записали само малка част. Останалото предали на своите приемници устно. И записаното от апостолите, и предаденото от тях устно е слово Божие, т.е. Божествено Откро­вение. Едното наричаме С в е щ. П и с а - н и е, а другото  С в е щ. П р е д а н и е.

Казаното и извършеното от Иисуса Христа и от Неговите апос­толи, което не влязло в свещените новозаветни книги, било въз­прието и запазено от църковното съзнание като неизменно прави­ло на вярата. Постепенно то кристализирало в писмени памет­ници, появили се след времето на светите апостоли. Тези писмени паметници, в които се съдържа Свещ. Предание, са:

1. Древните кръщални символи от първите три века, които били изработени от отделните християнски общини както на Из­ток, така и на Запад. Макар по форма те да не били напълно ед­накви, по съдържание еднакво разкривали църковното учение, апостолската вяра. По-късно тяхното съдържание легнало в ос­новата на изработения от първите два вселенски събора Символ на вярата, който има за Църквата неизменно значение и непре­ходна стойност.

2. Апостолските правила. Те не са написани от самите апос­толи, но в тях е отразена църковната практика от апостолско време, и това им придава особена ценност. Тяхното съдържание е дало отражение и върху правилата, изработени на поместни съ­бори преди Първия вселенски събор (325 г.).

3. Вероопределенията и правилата на вселенските събори и на тези поместни събори, чийто авторитет е признат от Шестия вселенски събор. Както при догматическите формулировки, така и при каноническите определения отците на църковните събори се основавали не само на Свещ. Писание, но и на Свещ. Предание.

4. Древните литургически текстове, някои от които са от вре­мето на апостолите. В много от тях се разкриват верови истини като напр. за Св. Троица, за боговъплъщението и изкуплението, за приснодевството на Божията Майка, за благодатта и други.

5. Древните църковни истории. В някои от тях са запазени предания от времето на светите апостоли, които съдържат вярата на древната Църква. Такива са напр. преданията за канона на свещените книги на Стария и Новия Завет.

6. Творенията на светите отци и учители на Църквата. В мно­го от тях са дадени правилни изяснения на истините на вярата както тя е била изповядана още от апостолско време. Някои от светите отци са оставили и системни изповедания на вярата, напр. св. Г р и г о р и и  Н е о к е с а р и й с к и, С в. А т а н а с и й  В е л и к и, С в. В а с и л и й  В е л и к и  и други.

Сами по себе си изброените писмени паметници не са Божест­вено Откровение, но те са сигурно ръководство за правилното изяс­няване и разбиране на Откровението, защото са свидетелство, глас или съзнание на Църквата още от времето на Христа и апостолите.

От Свещеното или Апостолско предание Православната църк­ва различава т. н. Църковно предание. Последното се е развило на основата на Апостолското Предание и е в тясна връзка с него, но там са намерили място и много устни предания, стари и по-късни агиографски сведения, местни Църковни обичаи и др., кои­то не са задължителни за Църквата като цяло, ако не са в съгла­сие с духа на Свещ. Предание. Често пъти мнозина по традиция приемат с неограничено доверие като Свещ. Предание много oт онова, което е проникнало в Църквата като обичай.

Как Църквата може да отдели истинското Свещ. Предание от "скверни и бабешки басни" (1 Тим. 4:7)? - Св. апостол Павел съветва: "Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте" (1 Сол. 5:21). Като се държи о доброто, Църквата в нейната пълнота определя Свещ. Предание, пази го без изменения и го предава or поколение на поколение.

Признаците на Свещ. Предание, по които Църквата го отделя от неапостолските предания, са: в ъ т р е ш н и  и  в ъ н ш н и. Към вътрешните признаци на автентичността (достоверността) на Свещ. Предание спадат:

а) да няма в него вътрешно противоречие, т.е. да е съгласно с известното вече и несъмнено предание

б) да е съгласно във всичко със Свещ. Писание, защото изво­рът и на едното и на другото е един - Сам Бог.

Външните признаци, въз основа на които се установява ис­тинското Свещ. Предание, са:

а) неговата древност, т. е. да води своето начало от времето на светите апостоли. Те организирали първите християнски об­щини в духа на Преданието. След апостолите това Предание след­вали апостолските мъже, а след тях - отците и учителите на Църк­вата от II век насетне;

б) неговaтa всеобщност, т.е. да е прието от цялата Църква. Най-важният критерий и ръководител при определяне достоверността на Свещ. Предание обаче всякога е бил Светият Дух, "Духът на истината" (Иоан 15:26), Който пребъдва в Църквата. Всяко предаване на която и да е истина на вярата предполага благодатното й съобщаване от Св. Дух. Приемането на богооткро­вената истина, а заедно с това и различаването на истинското Предание от лъжливото също е възможно само под ръководст­вото на Св. Дух, защото "никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго" (1 Кор. 12:3). Това непосредствено въз­действие и ръководство на Св. Дух върху пълнотата на Църквата е изразено още на Апостолския събор (51 г.) с думите: "Угодно бе на Светаго Духа и нам" (Деян. 15:28). Следователно въздействие­то и ръководството на Св. Дух е достатъчна гаранция, че Църк­вата - представена в пълнота на съборите - е могла безпогреш­но да реши кое е истинското Свещ. Предание.