СЛОВО В НЕДЕЛЯ ПРЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

Версия за печат

Всечестни отци, скъпи братя и сестри! Днес Светата Църква продължава да ни подготвя за празника Кръщение Господне, или Просвещение, или Богоявление. Всички тези три думи отразяват същността и съдържанието на този ден.

Богоявление - дотолкова, доколкото Господ Се открива в трите Лица на Йордан. Просвещение- защото чрез това Тайнство, положено от Господ Иисус Христос – Кръщението – ние се просвещаваме с Дух Свети, обновяваме се. И днешната Неделя се нарича Неделя пред Просвещение.

Ние с вас току-що чухме Светото Евангелие, в което апостол и евангелист Марк разказва за началото на делата на Господа и Спасителя и за Ангела, както наричат Предтечата, който бил пратен пред лицето Господне. „Прави правете пътеките Господни” – говори ни Светото Евангелие. Какви били тези преки пътища, които трябвало Йоан Предтеча да приготви преди идването на Господа?

Безусловно, това упоменаване има историческо значение, защото в древността, когато господарите, фараоните, велможите шествали някъде, тогава с подобаваща тържественост уреждали това пътешествие. Предварително се изпращали работници, които подготвяли пътя – той трябвало да бъде пряк, да преминава през открита местност, та още повече да свидетелства за това кой ще шества по този път. И това упоменаване – „прави правете пътеките Господни”, – отнасящо се до Йоан, говори, разбира се, не за това, че Йоан Предтеча трябвало да подготви някакъв особен път, по който би вървял Господ към Йордан, но става дума за друг път – път, който Предтечата със своето служение и своята проповед трябвало да прокара за Господа в човешкото сърце. И този път, по който Господ може да влезе и пребивава в човека, е пътят на покаянието, защото всяка проповед на Предтечата била насочена към покаянието, била призив към хората за покаяние.

Ние знаем, че гръцката дума „покаяние” се превежда още като „изменение” и, безусловно, отобразява същността на протичащия процес. Вчера в Евангелието, което също така ни подготвяше за празника Богоявление, светият апостол, упоменавайки за речта на Йоан Предтеча в пустинята, говорил следното: „Принесете плодове достойни за покаяние”. Значи, покаянието – това е не само изповядване на греховете. Покаянието трябва да има плод и плодът на покаянието, безусловно, се изразява в дела.

За какво покаяние може да се говори, ако не става изменение на нашия живот? Ако ние не възприемаме Бога като Господ и свой Спасител? Ако ние не разбираме всичко това, което става в нашия живот? Безусловно, възприемането на Бога като свой личен Спасител засенчва в нашето сърце и в нашия ум постоянните житейски грижи. Едно след друго – дела, и вече даже Божият храм става обикновено, банално явление в нашия живот.

Ние понякога дотолкова привикваме към храма, дотолкова, случва се, привикваме даже към своето послушание в храма, че идваме в църквата, като в обществено учреждение, като в магазин, като в метро, без да си даваме сметка, къде влизаме и с Кого се срещаме под сводовете на този свят храм. Грижите на този свят - питат мнозина, – не са ли ни нужни? Може би, да престанем да се грижим за своите близки? Може би, да престанем да ядем и да спим?” Случва се, често, да задават такива въпроси. Житейските грижи, безусловно, са важни в човешкия живот, но и в тях може да присъства Господ.

Житейските грижи присъствали у Спасителя 30 години от Неговия живот в Назарет, когато Той бил дърводелец и зидар, когато влизал под сводовете на Своя дом, когато Пречистата Божия Майка приготвяла за Него трапеза и Той след много трудове отпочивал. Но Светото Евангелие не ни разказва за тези години от живота на Спасителя, не считайки ги за най-важни в Неговото служение. И Пречистата Божия Майка сред грижите на този живот винаги намирала Господа, общувайки с Него. Само един път ние виждаме как праведният Йосиф и Божията Майка загубили Спасителя Отрок в Йерусалим по време на празника, когато се събирали множество хора в града. И какво направили те? Те в продължение на три дни търсели сред тази тълпа Господа и Спасителя, търсели своя дивен Отрок и Го намерили – намерили Го под сводовете на храма, където Той седял и поучавал, и разговарял с учени мъже, със законници и фарисеи.

Така и в нашия живот е възможно винаги да пазим паметта за Спасителя, да имаме молитва в сърцето сред много и много житейски грижи. И нашето сърце безпогрешно ще ни подскаже кога възприятието за Бога се изгубва в нашия живот, когато ни се струва – ето бил е Господ, ние сме Го усетили, и изведнъж Го няма. Тогава ние трябва особено усърдно да се стремим в храма Божи, научени от Свещеното Писание, тук, под сводовете на храма да възстановим изгубената връзка с Бога, да намерим Христа и Спасителя в своето сърце.

Не само грижите, не само загрижеността за доброто на нашите ближни и за благосъстоянието на нашите домове е в състояние да ни лиши от общение с Бога. Най-често – това е неправдата в нашия живот, това е грехът, който извършваме. Той ни отделя от Бога, той не ни дава да видим тази Божествена слава, той не ни дава да говорим с Него. И ето тогава ние трябва да изправим пътеките, въвеждащи Господа в нашия живот, и да принесем плод достоен за покаяние, да изповядаме своя грях, не просто „сдавайки” го на изповед на свещеника, както често става (други даже говорят за „сдаване” на някои грехове). Трябва да достигнем до такова състояние, при което ще оплакваме този грях, ще оплакваме времето и нашата воля, която е позволила на този грях да влезе в нашия живот, когато за нас не ще има друг път, освен да възридаем за своята собствена безразсъдност и да оплачем своята греховна свободна воля пред лицето Божие, изпросвайки от Него прошка, изпросвайки от Него опрощение на нашите грехове, изпросвайки Неговата велика неизказана милост и човеколюбие.

Плод достоен за покаяние – това е изменение на нашия живот, това е изменение на нашето отношение към Бога, това е изменение на нашето отношение към Църквата, към нашите близки и към самите себе си, и ако нашата съвест говори, че пътят в нашето сърце не е прав, не е достоен да върви по него Господ, ние трябва да изправим този път с изправяне на нашия живот – така, както ни учи Светата Църква, така, както ни учил светият Предтеча и Кръстител Господен Йоан.

И тогава празникът няма да бъде явление, нямащо отношение към нашия живот, но ще се изпълни със смисъл, със съдържание. Ние влизаме в това празнично тържествено съдържание, Бог ще ни Се открие. Ние ще Го усещаме в своя живот, Той ще действа в него. И това ще бъде не схоластично учение, а собствено християнски живот, към който ни призовава всички нас днес Светата Църква. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев