ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА КРЪЩЕНИЕ ГОДПОДНЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Празникът Кръщение Господне, празникът Богоявление, има напълно особено значение за разбиране на това какво е спасението, донесено от Господа Иисуса Христа. По думите на апостол Павел, Иисус Христос чрез Неговото въплъщение яви на света „телесно всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:9). И зримият символ на това явяване, предадено чрез Божественото Писание, станал празникът Кръщение Господне във водите на Йордан. Йоан, кръщаващ Спасителя, видял Духа Божи, слизащ върху Кръщавания във вид на гълъб, и чул глас, свидетелстващ, че Иисус е възлюбеният Син Божи, в Когото е Божественото благоволение. Именно затова апостол Павел в посланието до своя ученик Тит, откъс от което ние току-що чухме, казва: „яви се Божията благодат, спасителна за всички хора” (вж. Тит. 2:11).

Но има и друго Божествено слово. В Евангелието от Йоан ние намираме свидетелство за това, че законът бил даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлезли чрез Иисуса Христа (вж. Ин. 1:17). Мисията на Господа Иисуса Христа, мисията на спасението на човешкия род се заключава в свидетелството за истината и в явяването на благодатта. Нека добре да запомним това. Ако някой ви попита: „а в какво е смисълът на идването на Спасителя? Какво e дал Господ Иисус на човешкия род?”- отговорете с две думи: „благодат и истина”. Именно благодатта и истината определят способността на човека да постига житейските цели, да придобива вечен живот и ние знаем, че без истината човек просто се губи по житейските пътища.

Трудността се заключава още и в това, че най-често от всичко ние се ръководим от човешките представи за истината, а човешката истина скоро преминава. Какво е останало от истините, които се считали за такива преди сто, двеста, триста и повече години? Абсолютното мнозинство човешки истини или са се изменили до неузнаваемост, или въобще са престанали да се считат за истини. Някога за тях хората са били готови да отдадат живота си, твърдейки, че само тези истини могат да доведат до щастие; а после се оказвало, че съвсем и не могат… Но Божествената истина е неоспорима. Истината, която провъзгласил Господ Иисус Христос преди две хиляди години, съществува в човешкия род неизменно и именно тази истина определя пътя, който е способен да доведе човека до щастие, до благополучие, до спасение и вечен живот.

Вървейки по този път, хората, научени от Спасителя, трябва да вършат добри дела. Но, както забележително е казал Йоан Златоуст, „даже напрягайки всички свои сили, ние сме неспособни цял живот да вършим добри дела”. И това действително е така. В някакъв момент от времето, движени от обстоятелствата, вдъхновявани от нечий пример или от угризенията на съвестта, ние извършваме добро дело - едно, второ, трето; а после сякаш духът излиза и нямаме сили да правим добро. Някои правят добро показно, а всъщност се стремят да постигнат собствените си цели - политически, икономически, идеологически. Човек не може да върши добро в продължение на целия си живот без Божията благодат Благодатта и истината са произлезли чрез Иисуса Христа. Именно в това съединение на едното с другото е вечната и неизменна сила на Евангелието, защото Господ донесъл в света не само истина, но и благодат, и само благодатта е способна да помогне на човека да живее в съответствие с истината.

Свети преподобни Макарий Египетски казва: „както тялото без душа е мъртво и не може да живее, така и душата не може да живее без небесната душа, без благодатта на Духа, защото ще бъде мъртва за Царството Божие”. Благодатта, одухотворяваща душата - това е и силата, способна да помогне на човека да прави добро, да твори истина и да върви към Царството Божие. Ако не били явена благодатта, то, навярно, всичко това, на което учил Спасителят, би останало в една редица с другите учения, повече или по-малко възвишени, повече или по-малко убедителни, на които бил научен човешкия род в протежение на историята. Но Господ съединил словото на истината с явяването на благодатта. Тя била дадена на човешкия род чрез Неговия живот, страдание, смърт и Възкресение, защото Господ Иисус не е просто проповедник на истината, не е просто пророк, не е просто свят, но Син Божи, влязъл в плът и кръв в човешкия живот, и чрез Него, чрез истинския Бог, въплътил Се от Пресветата Дева Мария, ни е дадена частица от Божествения живот, до който ние можем да се докоснем, който ние можем да приемем в себе си чрез Тайнството свето Причастие, чрез укрепяване себе си със светена вода, чрез живот в Църквата.

Ето защо е непоколебимата Църквата, ето защо портите адови няма да й надделеят, ето защо, въпреки най-тежките обстоятелства, чрез които Църквата е преминала, тя се е запазила и ще бъде съхранена до второто и страшно пришествие. Не само защото истината, която тя провъзгласява, усвоена от Самия Спасител, е жизнено необходима за хората, но и защото в Църквата се пази и предава частица от Божествения живот, Божествената благодат. И особено ние чувстваме пришествието на благодатта на празника Богоявление, когато се извършва освещаване на водата, когато ние се докосваме до тази осветена, изпълнена с Божествена благодат вода, когато ние я вкусваме заедно със светата Евхаристия, - тогава ние получаваме великата Божия помощ.

Днес, според по устава на Църквата, след Божествената литургия ние ще извършим велик водосвет като символ и знак на присъствието на Божествената благодат в човешкия род, на тази благодат, която ни е дадена от Господа и Спасителя, на тази благодат, която се пази в Църквата за спасението на света. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

 

Източник: 
www.patriarchia.ru