За молитвата и лисичето

Версия за печат

В Египет, където в дълбока християнска древност е имало много велики манастири, един монах дружал с прост и безкнижен селянин фелах. Веднъж селянинът казал на монаха:

- Аз също почитам Бога, Който е създал този свят! Всяка вечер сипвам козе мляко в чинийката и я оставям под палмата. Нощем Бог идва и изпива моето млечице. То му харесва много! Нито веднъж не съм виждал нещо да е останало в чинийката.

Чувайки тези думи, монахът не могъл да не се разсмее. Той обяснил добродушно и достъпно на своя приятел, че Бог не се нуждае от козе мляко. Селянинът обаче упорито държал на това. И тогава монахът предложил да проследят тайно следващата нощ какво става с чинийката с мляко под палмата.

Речено – сторено: през нощта монахът и селянинът се скрили недалеч оттам и на лунна светлина скоро видели, че към чинийката пристъпва лисиче и изпива цялото мляко

Селянинът бил като поразен от гръм от това откритие.

- Да – съкрушено си признал той, - сега виждам, че това не е бил Бог!

Монахът се опитал да утеши селянина и започнал да обяснява, че Бог е Дух, че Той е съвсем различен от нашия свят, че хората Го познават по особен начин… Но селянинът само стоял пред него с наведена глава, после заплакал и тръгнал към колибата си.

Монахът също се отправил към килията си. Но когато стигнал до нея, той с изумление видял Ангел, който му преграждал пътя. Монахът паднал на колене, а Ангелът казал:

- Този прост човек няма нито възпитание, нито мъдрост, нито образованост, за да почитат Бога по друг начин. А ти с твоята мъдрост и образованост му отне тази възможност. Ще кажеш, че си разсъждавал правилно? Ала едно нещо не знаеш ти, мъдрецо: Бог, виждайки искреното сърце на този селянин, изпращаше всяка нощ при палмата лисиче, за да го утеши и да приеме неговата жертва.