Страстната седмица

Версия за печат

Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос, се нарича седмицата преди Великден. Тя е последната и най-строга седмица от дългите велики пости, които ни подготвят за Възкресение Христво. Започва след неделята, в която отбелязваме Вход Господен в Йерусалим, известен още като Цветница или Връбница, и завършва на Възкресение Христово - Великден.
Всеки ден от Страстната седмица се нарича „Велик” – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. През всеки от дните се припомня нещо важно, което Иисус Христос е направил за хората или Негово поучение, и християните постепенно се подготвят да посрещнат и съпреживеят най-светлия християнски празник – Възкресение Христово.

Велики понеделник

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият Син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Христос се разгневил, прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не за търговия.

Във Велики понеделник Църквата прославя свети патриарх Йосиф, за когото Библията разказва, че бил един от 12-те синове на св. патриарх Яков и негов любимец. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци, защото му завидели. Там, в чуждата страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство.

Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от сънародниците Си евреи на римските поробители, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

В този ден Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смоковница (смокиня), която след като била прокълната от Господ изсъхнала. ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' – казал Той.

Така и ние трябва да принасяме духовни плодове, като се стараем да сме добри, да не вършим злини, да се изпълваме с добродетели, да се усъвършенстваме във вярата.

Велики вторник

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления. Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – да не даваме само това, което ни е излишно и не ни трябва, а като бедната вдовица от Евангелието да сме готови да дадем всичко, за да помагаме на нуждаещите се.

Христос разказва и за десет мъдри девойки, които били винаги готови да посрещнат Спасителя. Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", да разгаряме в душите си вярата, надеждата и любовта в очакване на Христос.

Църквата ни припомня също притчата за талантите, с която ни приканя да се трудим и да развиваме талантите, с които Бог ни е дарил та да бъдем полезни на хората със своите способности.

Велика сряда

В деня на Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ Иисус Христос. В искреното си разкаяние една грешница успяла да влезе в дома, където гостувал Христос и, в желанието си да засвидетелства почитта си, изляла върху главата на Спасителя миро. То било много скъпо, затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил сиромасите винаги ще имате, а Мене - не, тя извърши добро дело и усърдието й ще се разгласи по цял свят. Тази жена осъзнала грешките си и се разкаяла и по нейния пример и ние трябва да се стремим да не грешим, а да вършим само добро.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава един от учениците му - Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да им Го предаде срещу тридесет сребърника. И ние се замисляме: дали и ние, които се наричаме християни, не предаваме Христос, като Го наскърбяваме и посрамяме с делата си?

Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря

На този ден Господ Иисус Христос организирал традиционната за еврейския народ пасхална вечеря в дома на един жител на Йерусалим.

Преди вечерята Той, в израз на уважение, умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да ми служат, а да послужа''. Докато ядял, Иисус взел хляба, благословил го и като раздававал от него на учениците, казал: вземете, яжте: това е Моето тяло. После взел чашата с вино и казал: пийте от нея всички, това е Моята кръв, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове и заръчал всички да правят така за негов спомен. Това християните правят по време на  св. Литургия, та като приемем Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос разкрил на учениците Си, че ще бъде предаден от един от тях. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, а Христос му отвърнал така кротко, че другите не разбрали, само той. Станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже бил ковчежник.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина край Йерусалим, където се молил до идването на предателя.

В четвъртък вечерта се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' И отново се замисляме дали и ние не разпъваме  Христос чрез нашите страсти и грехове.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки християнин се помазва с осветен елей за здраве и спасение.

Велики петък

Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, приел по Своя воля да бъде съден, бичуван, оплют, унижаван, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Нарамен с тежък кръст, Христос бил поведен към хълм край Йерусалим, наречен Голгота, за да бъде разпънат там заедно с двама жестоки разбойници. Христос издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество и сякаш цялата природа се потресла – земята се разклатила, а слънцето скрило светлината си.

Велика събота

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада, за да спаси заключените там праведници, умрели преди изкупителното Му дело. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, свалили Тялото на Христос от кръста, помазали Го с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените негови последователки, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица.

Юдеите запечатали гроба и поставили стража. Велика тайна! Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

Събота сутринта, по време на богослужението свещеникът хвърля сред храма цветя към вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.