

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Велика сряда се посвещава на възпоменанието за предателството на Юда – едно от най-ужасните събития в евангелската история. Юда отива при първосвещениците и пита: „Какво ще ми дадете, та да ви Го предам?” (Мат. 26:15). Първосвещениците се нуждаели от такъв предател, защото се бояли да задържат под стража Спасителя пред народа. Те се опасявали от гнева на хората, които съвсем неотдавна тържествено посрещнали Иисус Христос, влизащ в Йерусалим на празника Пасха. Те трябвало да извършат това злодеяние тайно. И разбира се, никой, освен близък до Господа човек, не можел да посочи мястото и времето, когато това би могло да се направи. Такъв човек станал Юда, който за пари предал Спасителя.
Предателството – това е действие, което причинява особена болка, доколкото разрушава доверието, съществуващо между хората. Ако в междуличностните отношения няма доверителност, близост, то няма да има и предателства. Ако ни противостоят хора далечни, чужди, които със своите думи или постъпки ни нанасят някакъв ущърб, ние ги наричаме неприятели или в по-лошия случай врагове, но не предатели. И към тях ние имаме съвсем друго отношение: техните действия могат да ранят, но никога не причиняват такова страдание, такава душевна скръб, както постъпките на предателя. Предател пък може да бъде само този, който е близък, който е редом, който споделя с нас живота или убежденията ни, който ни е родственик, съратник или приятел, т. е. човек, с който сме свързани с особени връзки и на когото ние се доверяваме.
Думата „доверие” произлиза от думата „вяра”. Да вярваш - това означава да установиш с някого особена връзка. Ние вярваме в Бога и от тази вяра произтича нашата религиозна връзка с Господа. Ако ние вярваме на хората, доверяваме се на тях, то от тази вяра също произтича особена връзка, която ние наричаме дружба или даже любов. Ние чувстваме някаква близост с такива хора, можем да се облегнем на тях в трудни обстоятелства, възприемаме ги като някаква опора в живота. И когато такъв човек ни предава, потъпквайки доверието ни, разкъсвайки връзките, които го съединяват с нас, тогава неговото действие ни нанася нетърпима болка. Навярно, нищо не се преживява така тежко като предателството.
В плана на човешките отношения Спасителят бил така свързан с Юда, както и с другите ученици. Господ, несъмнено, по човешки преживял предателството на Юда, макар от по-рано да знаел, че именно този апостол, този ученик ще Го предаде. Но прозирайки това предателство, Иисус Христос не го изгонил, Юда си тръгнал сам, макар никой да не го отлъчил от общението със Спасителя и другите ученици. Юда тръгнал към своето черно дело съзнателно, за целите на собствената си изгода. Предателството винаги предполага някаква изгода - материална или политическа, но земна, човешката изгода. Този, който предава, счита, че, извършил предателство, той непременно ще спечели, ще получи нещо такова, което може да получи, само отивайки на измяна. Примерът на Юда свидетелства, че това е най-дълбоко заблуждение. Предателите никъде не ги обичат, никога не им се доверяват, а предателството винаги завършва за тях с катастрофа.
Апостол Петър, който бил в Гетсиманската градина в момента на задържането под стража Спасителя, не побягнал като другите апостоли, а Го последвал и дошъл до двора на първосвещеника. И едва когато станал свидетел на изтезанията на Иисуса Христа, на разпита, на гаврата на тълпата - духовните сили го напуснали и на въпрос от околните: „Не беше ли ти с този Човек? Ето и твоето наречие, твоят акцент издава в тебе галилеянина. Навярно ти си бил с Него” - Петър от страх три пъти се отрича от Господа (Мк. 14:66-72). Той не Го предава, не отива при първосвещениците, не говори за Него нищо лошо, не утежнява съдбата на Спасителя, той просто от страх се отказва от Него. Но после принася покаяние, и Господ, след Своето Възкресение от мъртвите, го възстановява в апостолско достойнство.
А Юда предава, и не от страх, не под влияние на някакви тежки външни обстоятелства, а напълно обмислено; разбира се, той знаел, че след неговото предателство ще се пролее кръв, но когато осъзнал това в пълна степен, тогава, видимо, се ужасил, както и апостол Петър, от картината на страшните мъчения на Спасителя, казва на първосвещениците: „съгреших, че предадох невинна кръв” - и им хвърля тридесетте сребърника, на което те отвръщат: „Твоя работа, върви, постъпвай, както знаеш” (Мат. 27:4). Но предателството се извършило и единствен изход от това страшно положение станало за Юда самоубийството. Когато той се обесил, тогава, по думите на Дееписателя, „пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа” (Деян. 1:18). Тази зловеща, мистична смърт станала символ на участта на всеки предател. Не всеки предател завършва своя живот така, както Юда, но нито един предател никога не е бил и няма да бъде щастлив, защото върху болката и страданията на другите, върху погазването на вярата е невъзможно да построиш своето щастие и благополучие.
В нашия живот има множество изкушения. Понякога хората са подтиквани към предателство от външни обстоятелства: за едни това е кариерата, за други - парите, за трети - удоволствията, за четвърти – мечтата за по-красив живот. Измяната често разрушава семейството. Ние знаем колко много са сега разводите, осакатените съдби, защото един предал друг - и се е скъсала връзката, разрушило се е единството. Колко много деца, пък и възрастни страдат от предателства! Има предателство на работата, твърде много предателства в политическия живот. Понякога, слушайки изказването на един или друг деец, съзнаваш, че неговите думи са не просто смяна на гледна точка, на позиция, а най-истинско предателство по отношение на приятелите.
В наше време мнозина хора считат за възможно да изменят в името на някаква висша целесъобразност, с която най-често се прикрива, разбира се, собственото благо. Отговор на всички тези хора се дава от възпоменанието за днешния ден – възпоменанието за това, което станало с Юда Искариот, предателя на Спасителя.
Ние, вярващите хора, трябва да се отнасяме към всичко, което ни се открива в Свещеното Писание, с огромно внимание и сериозност: Словото Божие е истина, която следва да възприемаме, без да се колебаем и съмняваме. Това, което е правда пред лицето на Господа, - това е и правда, а това, което в Божиите очи е зло, - това е и зло. И нашата сила, силата на вярващите хора, се състои в способността да приемаме тази правда и да отричаме това зло. Способността да отличаваме доброто от злото, правдата от лъжата е голяма сила, голяма мъдрост, вследствие на която човек може да се избавя от лошото в своя живот и да достига доброто и прекрасното.
Да ни помага Господ да направим всичко, за да избегнем в нашия живот всеки грях, най-вече най-страшния - греха на предателството, чийто символ е предателството на Юда, възпоменавано на Велика сряда. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев