ЖИВОНОНОСНИ ИЗТОЧНИК

Версия за печат

Христос воскресе! Празнуването в чест на Живоносния източник на Божията Майка дължи своя произход на извора в Константинопол. В един от кварталите на съвременен Истанбул, наричан „Балъклъ”, което в превод от турски означава „риба”, се намира манастир, където и досега нерядко пребивава Константинополският патриарх. Този манастир е твърде древен и именно в него се намира източникът на Божията Майка, наричан Живоносен.

Редом с манастира има гробище. На това гробище има живи – т. е. тези, които вярвали в Живия и Възкръсващия Бог и които чакат Неговото пришествие с надежда във възкресението. На това гробище има мъртви - тези, които, живеейки сред живите, сред тези, които вярвали във Възкръсналия Бог, не вярвали в Него и почиват в очакване на всеобщия съд.

Едно от благочестивите предания ни разказва, че когато султанът дошъл да посети източника, а патриархът му говорил за животворящата сила, излизаща от водата, - за силата на Възкръсналия Бог, изцеляващ хората, управникът отговорил, че подобно нещо е невъзможно: „По-скоро риби ще се завъдят в този извор!” След известно време по Божие знамение в източника действително се завъдили риби. Но султанът не видял това знамение, което Господ явил на вярващите.

Повествованието за рибата в християнски контекст винаги е символично. Действително, в душата на всеки християнин, в душата на всеки, който вярва в Умрелия и Възкръсналия, трябва да се роди риба, чието име е Христос. Именно рибата била един от най-важните първохристиянски символи. Нали буквите на гръцката дума „ихтис” (риба) представляват сбор от първите букви на името: Иисус Христос Божи Син Спасител.

Живоносният източник съществува и до днес, съществува в града, който повече не вярва в Христос. В манастира на Източника нерядко се установяват и патриарсите на Константинопол – днешния Истанбул. Православната община в града е твърде малка и наброява около хиляда човека.

Един от големите патриарси от близкото минало, вече в XX век, не този, който някога разговарял със султана за възкресението, но патриарх, който е почти наш съвременник, Атинагор, който бил твърде образован и духовно мъдър човек, имал обичай да се вглежда в животворящия източник и да размишлява за превратностите на историята. В една беседа с богослова Оливие Клеман патриархът разсъждава защо Господ дарува Своята милост, явява Своите знамения, помага на християнския град, но после сякаш отстъпва. В историята идва друга вяра, а християнството вече го няма.

Патриарх Атинагор изказва мисълта, че Бог може да скрие от нас Христа, давайки свободата на нехристияните, за да очисти нашата религиозност от суеверия. В края на краищата Господ ще дойде при тези, които истински Го очакват, а не при тези, които са потънали в безплодието на ежедневния религиозен бит. Получава се така, че вярата, която изгубва динамиката на възкресението и става просто изпълнение на обредите, данък на неизменното благочестие, е обречена.

Днес в евангелското четиво ние чухме за идването на Христос в Йерусалимския храм. В храма Иисус намира около Себе Си благочестиви хора, събиращи пари за жертви и пожертвувания, имащи при себе си всичко, установено по закона: волове, осли, овци и гълъби. Но Господ разрушава всичко това и изгонва търгуващите от храма. Домът на Отца не трябва да бъде дом за търговия (Ин 2:16).

В отговор на недоумението на околните Иисус говори за възкресението. Той не произнася думи за „нарушение на закона”, или за поведение „въпреки установените правила”. Господ говори за истинския храм на човешкото тяло и за истинското сърце на вярата – свидетелството за Възкресението. Така, в пасхалния прочит на делата и думите на Иисус от Назарет, за общината се разкрива истината, че вярата станала рамка на всекидневността, не се отличава от неверието.

Според думите на Евангелието, заобикалящите Господа не възприели Неговите думи. Не може да се каже, че те не повярвали - те просто не разбрали техния смисъл. Скоро им били отнети и храма, и Дошлия в него. Възкръсналият се явил на тези, които сърдечно Го очаквали и станали способни да вярват, че истинската вяра и истинското благочестие - не са в спазване на закона, не са в правилата, но в очакването, във вярата, във виждането, в осъзнаването и живота по правдата на Възкръсналия.

Нашата вяра, нашето християнство, нашето православие трябва да бъдат динамични. Те са призвани да носят светлината на възкресението на всички тези, които са около нас. Заобикалящите ни трябва да виждат, че в нас има нещо, превъзхождащо всекидневието, - има динамика на новото, има смисъл, които не се открива в делничността.

За да говорим за възкресението, трябва да се вслушваме в тези, които не вярват във възкресението. За да говорим за Бога, трябва да послушаме тези, които не признават никакъв Бог. Фридрих Ницше, човек, който се стараел да не вярва в нищо, казал нещо поразително: „ Аз мога да повярвам само в танцуващия Бог”. Да се вгледаме в иконата на Възкресение Христово. Ще видим нашия Спасител, стоящ над бездната - над бездната на небитието, над бездната на разрушението, над бездната на правилата и законите, поробващи човека. Танцуващ под пението на пасхалния химн: „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав”. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев