ЩЕ ДОЙДА УТРЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Св. Тихон Задонски (1824-1783)

От хората често чуваме думите: ще дойда утре. Тези думи биват изричани от човек, когато някой друг го е поканил при себе си; тогава той или поради това, че е зает с нещо, или заради някаква нужда, която не му позволява да се откъсне от къщи, отговаря на канещия го: ще дойда утре. Християнино! Христос ни кани при Себе Си, приканва ни винаги и непрестанно:дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). В дадения случай Христос Господ призовава към покаяние и чрез покаяние всички грешници при Себе Си. Но мнозина от християните отлагат това покаяние и сякаш отказват на Христа, и макар да не го изричат на глас, но в сърцето си казват:ще дойда утре. Всички са обладани от тази мисъл и думите: ще дойда утре са се загнездили в сърцата на онези, които постоянно отлагат за следващия ден истинното си покаяние и обръщане.

Всеки подобен на тях човек изрича в сърцето си: ще дойда утре. Блудникът, прелюбодеецът и поклонникът на нечистотата казва: ще дойда утре. Пияницата и сластолюбецът казва: ще дойда утре. Живеещият в гордостта, разкоша и суетата на този свят казва: ще дойда утре. Сребролюбецът, крадецът и алчният грабител казва: ще дойда утре. Всеки един грешник, който живее в грехове и не се поправя, казва: ще дойда утре. А мнозина отлагат покаянието си чак докато не настъпи болест или не дойде краят. О, грешни човече! Защо сам си обещаваш утрешния ден, който не е в твоята, но в Божията власт? Ами ако не дочакаш утрешния ден? Ами ако Царският указ те застигне внезапно и по такъв начин небесният Цар Господ те призове вече не към покаяние, но за отговор и съд? Какъв страх, трепет, ужас и отчаяние ще обземат тогава душата ти? Смъртта по неведоми пътища върви след всеки един човек и го отнася от този свят, когато той не очаква, и където не очаква, и по начин, по който не о. Ами ако те завари в подобни мисли и негласно ти каже: тръгвай, човече; Вседържителят Господ те кани? Какво? Ще кажеш ли тогава: ще дойда утре? Не! Макар и да не искаш, но ще тръгнеш. С каква надежда? Не зная! – Грешна ми душо! Бог ни е обещал благодатта Си и Своята милост; но утрешен ден не ни е обещал. А Светият Дух казва: Днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си (Пс. 94:7, 8; Евр. 3:7-8; 4:7).

Христовите проповедници непрестанно и неуморно учат на покаяние и възгласяват към грешниците:покайте се, и дойдете при Христа. Но грешната душа отговаря в сърцето си: ще дойда утре. Зове те твоят Бчакваог и господ, твоят Създател, Царят на царете и Господарят на господарите; зове те щедрият и милостив, дълготърпелив Господ; зове те с обич; зове те Иисус, твоят Изкупител, Който е пострадал и претърпял смърт, за да те спаси; зове те, за да не паднеш във вечна гибел и смърт; зове те във вечното Си царство и блаженство. Той, Милосърдният, е изпълнен със състрадание към теб, за да не погинеш. Но ти Му отговаряш в ума си и в неразкаяния си нрав и неизправно сърце: ще дойда утре!... Безсрамно е на земния цар, а също така на по-низш властелин, да се отказва и да му се заявява: ще дойда утре. Това е не само тежко и безсрамно, но и твърде страшно. И тъй, ще дойде време, когато грешниците ще поискат да идат при Него, но вратата ще бъдат затворени. Тогава ще чуят: не ви познавам; вие не Ме познавахте, и Аз не ви познавам, вие не Му слушахте, и Аз не ви слушам (Лука. 13:25-27; Мат. 25:10-12). Понеже Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; и вие отхвърлихте всички Мои съвети иизобличенията Ми не приехте, затова и Аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне (Притч. 1:24-26).

Поради това казва: днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си. И тъй, не се бави, грешни човече, да се обърнеш към Господа, за да не узнаеш вместо милостта Божия, Божия съд върху себе си. При Христа дохождаме не чрез нозете си, но със сърцето си, не чрез промяна на мястото, но чрез изменение на волята и нравите си към по-добро. Който се промени вътре в себе си и, скъсал с лошите си навици, очиства сърцето си чрез покаяние и се пази далеч от всеки грях, и е станал угодник на Христовата воля – такъв човек отива при Христа и вече не казва: ще дойда утре, но заедно с Пророка изрича: готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 107:2). Ето идвам! Ще стана и ще отиде при Баща си и ще Му река: Отче,съгреших против небето и пред Тебе: и не съм вече достоен да се нарека Твой син: направи ме като един от наемниците Си (Лука. 15:18). О, с каква обич приема такава душа – върнала се и пристъпяща към Него – Иисус Христос! Ах, Моят погинал син се връща при Мен жив и здрав (пактам 24)! Милвайки го, ще се смиля над него и щедро ще го обсипя с най-скъпите дарове (Йерем. 31:20)! Радвайте се, Ангели, защото се намери загубената драхма! Моят син, отдалечил се от Мене, се върна при Мен здрав. Обичното Ми създание, човекът – сътворен по Мой образ и подобие, но погинал – се намери жив и здрав! Нещастни грешни човече! И ние по същия начин да се дигнем и без всякакво отлагане да побързаме при милосърдния наш Отец. Той ни очаква и като стигнем при Него, ще ни прегърне с разтворени обятия. Никъде и в нищо, освен при Него, ние не ще намерим покой. Единствено Той може да внесе в душата ни успокоение:дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Стига вече сме се бавили в чуждата страна; достатъчно сме робували на злия господар; време е да престанем да се храним с греховете си, като с негодни рожкове! Да станем и да отидем при нашия Отец; и Той ще ни нагости с трапезата, която е приготвена за Неговите синове.

Отче! Съгреших против небето и пред Тебе; и не съм вече достоен да се нарека Твой син: направи ме като един от наемниците Си!

Превод от руски език: Людмила ДИМИТРОВА