Лукавият раб и Блудният син: Теодора Димова за сравненията между двете притчи

Версия за печат

Лукавият раб и Блудният син

Преди няколко недели в Църква слушахме Притчата за талантите (Мат. 25:14-30). Един господар заминал за чужбина, а преди това дал на един от слугите си пет таланта, на друг два, на третия един. Първият слуга спечелил с петте таланта още пет, вторият спечелил с двата таланта още два, а третият заровил единствения талант в земята. Когато господарят се върнал, първият слуга му дал десетте таланта, вторият четирите, а третия слуга му върнал единия талант. Господарят похвалил първите двама и ги поканил „в своята радост". А третият слуга той отпратил „във външната тъмнина".

Този злощастен слуга, наречен от своя господар още „лукав и ленив раб", не разработил таланта, не го умножил, както другите двама, но не го и присвоил, но не го и откраднал - колкото взел, толкова върнал. А господарят го нарекъл още и „негоден" и заповядал да го хвърлят във външната тъмнина, където „ще бъде плач и скърцане със зъби".

Несправедливо ли е постъпил господарят? Ако пък се е отнесъл справедливо, в какво се изразява вината на слугата? Струва си да размислим над тази дилема, защото всеки от нас ще бъде изправен пред същия Господар и ще трябва да отговаря на същите въпроси, защото всеки от нас е получил таланти. Иисус Христос разказал тази притча два дни преди да бъде предаден на разпятие. Непосредствено след Притчата за талантите Христос разказва как ще бъде проведен всеобщия съд. Тази притча е прелюдия, картинно въведение към разказа за Божия съд, на който ще бъдат изправени всички човеци.

Същината й ни става по-ясна, когато я съпоставим с друга позната притча и с нейния главен герой - Блудния син, която се прочете миналата неделя (Лука 15:11-32). В нея по-младият син не напразно е наречен блуден - той поискал своя дял от бащиното богатство, напуснал родния дом, прахосал всичко, живял разпътно, после се върнал при баща си и милостиво бил приет от него. Неговият грях не е ли много по-голям от греха на слугата, който закопал таланта в земята? Та той получил много повече от един талант и прахосал абсолютно всичко! Но бил опростен. А слугата не похарчил и не присвоил нито стотинка от таланта, не злоупотребил с него, знаел, че той не е негов, че един ден ще трябва да го върне, дори предвидливо го заровил в земята. И в деня, в който му била поискана сметка, го върнал на господаря си с думите: „ето ти твоето". Но бил наказан.

В сравнение с другите двама слуги, третият е по-лош, но в сравнение с Блудния син ни изглежда много по-добър. По нашата човешка преценка постъпката на Блудния син е много по непростима, отколкото на този слуга. А Бог отсъжда точно обратното - на Блудния син простил, а слугата отхвърлил като негоден. Изправени сме пред дилема - на своята преценка ли да вярваме или на Божията. Изправени сме пред недоумение - възможно ли е Бог да е несправедлив. Изправени сме пред затруднение - как да разбираме притчите.

Злощастният слуга осъжда господаря си - „аз те знаех, че си жесток човек". Нарича го не само жесток, но и несправедлив - „жънеш дето не си сеял, и събираш дето не си пръскал". Откъде той знае, че господарят му е жесток човек? Ако наистина беше жесток, щеше да му даде таланта? Но защо го нарича жесток и несправедлив?

Той е получил най-малко от другите слуги. Почувствал се пренебрегнат. Това е породило у него завист. Завистта се е изродила в озлобление. Всичко в нашия вътрешен живот е свързано - и доброто и лошото. Затова св. апостол Петър изброява: „принесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов". По същия начин, само че низходящо, са взаимосвързани и обусловени и човешките слабости и пороци. И това е напълно естествено - всичко в този свят е свързано, нищо не е самò за себе си.

Когато получават талантите, и тримата слуги са призовани да станат съработници на господаря си. Двамата се отнасят с благодарност и отговорност към призванието си. Господ знае силите и възможностите на всеки. Третият слуга е бил по-слаб и затова му е възложена по-малка тежест, поверена му е по-малка отговорност. Дадено му е по-малко заради по-малките му способности и сили, а не от пренебрежение. Не защото е по-малко обичан. Важното тук е друго - и този, който получил пет таланта, и този, който получил два, накрая чули една и съща похвала и покана - „хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си". Същите думи безсъмнено щеше да чуе и третия слуга - ако не се беше озлобил срещу господаря си. Ако през очите на своето озлобление не беше видял господаря си като жесток и несправедлив, задето му е дал само един талант, а не пет или поне два. Заради своята лукавост той се е вслушал в нашепването на лукавия. Иначе откъде щеше да е така убеден, че господарят е жесток и несправедлив? Лукавият раб просто повтаря прастарото обвинение на лукавия сатана към Бога. Това е вирусът, с който още от прародителите лукавият е заразил съзнанието човека. И Бог иска да ни изцели от тази наследствена заложеност като ни направи Свои съработници. Дава ни възможност да работим заедно с Него и после с чест да влезем в Неговата радост. Лукавият и ленив раб отказва да работи заедно с Бога. Следствието от такъв отказ е закономерно - ще бъде във външната тъмнина. Външната тъмнина е това - да бъдеш извън Божията светлина.

Но да се върнем пак при Блудния син. Защо той е приет в дома на баща си? Защото постъпва смирено, а не лукаво. В началото той също изпитва завист към своя по-голям брат и озлобление към баща си. Но в сърцето му се случва промяна, покаяние. Той решава да се върне при Отца, тръгва към Него, извървява тежкия път и със съкрушено и смирено сърце Го моли да го приеме. И е прегърнат и целунат, и приет от Отца си и облечен в най-хубавата премяна. Блудният син извървява пътя от мрака към светлината и влиза в радостта на Отца. Това е пътят.

Тези две притчи се четат преди да влезем в дните на Великия пост, за да ни насочат кой път и ние да изберем. Изборът е вътре в нас и пътят е вътре в нас.

http://kultura.bg/web/лукавият-раб-и-блудният-син/

Теодора Димова
01.03.2016

http://kultura.bg/web/authors/