ВСЕКИ ДЕН СЕ ОПРЕДЕЛЯМЕ ЗА ИЛИ ПРОТИВ ВЯРАТА - Слово за св. 40 мъченици Севастийски

Версия за печат

“Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота” (Откр.2:10)

За вярващия няма нищо по-ценно от вярата в Бога. Вярата го изпълва с радост и упование. Тя осмисля неговото съществуване. Затова истински вярващият пази вярата си като свое най-скъпо духовно достояние. За нея е готов да страда, и, ако е нужно да пожертва и живота си.

Така са пострадали за вярата и днес честваните свети четиридесет мъченици. Те били войници в гарнизона на град Севастия, Армения. Живели са по времето на император Ликиний, който издал заповед войниците-християни да бъдат принуждавани да се отказват от вярата си и да принасят жертви на езическите божества. Когато узнали за тази заповед, войниците-християни заявили, че по-скоро ще умрат, отколкото да се откажат от Христа. Те били хвърлени в тъмница и след известно време пристигнал специален императорски пратеник, за да съди обвинените. Той се опитал първо да ги склони с увещания и заплахи да отстъпят от вярата си, но те твърдо му отказали. Тогава императорският пратеник заповядал да поставят войниците в леденостудената вода на близкото езеро, а на брега на езерото да затоплят баня, та измръзналите от студа да се подмамят и да влезат в банята, за да спасят живота си… От всички четиридесет войници само един се показал слаб във вярата и не могъл да устои на убийствения студ. Той излязъл от заледеното езеро и се насочил към банята. Но тъкмо да прекрачи прага и и се строполил мъртъв. Останалите мъченици мъжествено понасяли телесните страдания и непрекъснато пеели псалми. Посред нощ ги осияла чудна светлина. Над всекиго имало венец. Тъмничният стражар, като видял това, снел дрехата си извикал:”И аз съм християнин!” и влязъл в езерото, като запълнил числото 40, молейки се на Бога да го удостои да страда за Неговото име.

На сутринта, въпреки жестокия студ, мъчениците били още живи. Тогава ги подложили на нови още по-страшни мъчения и накрая ги умъртвили, телата им изгорили, а костите им били хвърлени в езерото. След три дни мъчениците се явили на севастийския епископ Петър и му казали да извади останките им от езерото и да ги прибере.

Славата на светите 40 мъченици бързо се разнесла по цялата Църква и навсякъде започнали да ги почитат. През 436 година византийската императрица Пулхерия поставила костите им в скъпоценен ковчег.

На днешния ден преди 774 години българският цар Иван Асен ІІ, с небесната помощ на светите четиридесет мъченици победил ромеите при  Клокотница. В памет на тая победа той въздигнал в престолния град Търново църква, посветена на воините-мъченици.

Братя и сестри, уместно е да си зададем въпроса: готови ли сме да дадем твърд отговор за нашата вяра, както светите четиридесет мъченици? Днес ние не сме подложени на мъчения и гонения, но с нашите действия, помисли и намерения всеки ден се определяме за или против вярата. Мнозина заявяват, че са вярващи, но не участват в живота на Църквата, не се изповядват, не се причастяват, сещат се за Бога само, когато са в нужда. Ако един християнин не води духовен живот, ако не се моли, ако не пости, ако не посещава богослужбите в храма, особено  през великопостния период, той, според думите на св.ап.и ев.Иоан Богослов, само носи име, че е жив, а е мъртъв /вж Откр.3:1/.

Нека, просейки молитвеното застъпничество на светите четиридесет мъченици, да засилим през настоящия пост своето духовно горене, да укрепим вярата си, за да заслужим и ние венеца на живота. Амин