Брак

Версия за печат

Тайн­с­т­во­то Брак е не­о­б­хо­ди­мо за ония, ко­и­то встъп­ват в съп­ру­жес­ки жи­вот. В тайн­с­т­во­то Брак се да­ва Бо­жи­я­та бла­го­дат, ко­я­то съ­е­ди­ня­ва и ос­ве­ща­ва мъ­жа и же­на­та, чий­то съп­ру­жес­ки съ­юз има за ви­сок об­ра­зец съ­ю­за меж­ду Хрис­тос и Цър­к­ва­та (Ефес 5:32). В бра­ка се съз­да­ва но­во хрис­ти­я­н­с­ко се­мейс­т­во. В се­мейс­т­во­то се раж­дат и въз­пи­та­ват в хрис­ти­я­н­с­ки дух де­ца. Се­мейс­т­во­то на ис­тин­с­ки­те хрис­ти­я­н­с­ки съп­ру­зи тряб­ва да об­ра­зу­ва не­що ка­то мал­ка цър­к­ва и шко­ла за ду­хо­вен жи­вот. Доб­ри­ят хрис­ти­я­н­с­ки брак по на­ча­ло е не­раз­тор­жим. За­що­то Гос­под е ка­зал: „Ко­е­то Бог е съ­че­тал, чо­век да не раз­лъч­ва“ (Мат. 19:6). Не всич­ки хрис­ти­я­ни са длъж­ни да встъп­ват в брак. Дев­с­т­во­то за­ра­ди Бо­га стои по-ви­со­ко от съп­ру­жес­т­во­то (1 Кор. 7:8-9, 32-38). Но в безб­ра­чие мо­гат да пре­би­ва­ват са­мо оне­зи, на ко­и­то е да­де­но от Бо­га (Мат. 19:11).

Тайн­с­т­во­то Брак се из­вър­ш­ва пос­ред хра­ма, пред ма­сич­ка, на ко­я­то са по­ло­же­ни кръс­тът и еван­ге­ли­е­то. Мла­до­же­не­цът и не­вес­та­та за­я­вя­ват пред све­ще­ни­ка, че встъп­ват в брак по лю­бов и доб­ро­вол­но съг­ла­сие. Све­ще­ни­кът ги бла­гос­ла­вя в знак на ра­дост със за­па­ле­ни све­щи, пос­ле ги об­руч­ва с пръс­те­ни, про­чи­та съ­о­т­вет­на мо­лит­ва, въз­ла­га ве­нец на гла­ви­те им и бла­гос­ла­вяй­ки ги три пъ­ти, про­и­з­на­ся мо­лит­ва, при ко­я­то се из­вър­ш­ва са­мо­то тайн­с­т­во. След то­ва се про­чи­та апос­тол­с­ко­то че­ти­во, где­то се го­во­ри за зна­че­ни­е­то на тайн­с­т­во­то Брак и за вза­и­м­ни­те обя­за­нос­ти на мъ­жа и же­на­та (Ефес. 5:20-35), как­то и св. Еван­ге­лие за сват­ба­та в Ка­на Га­ли­лейс­ка (Ио­ан 2:1-11). Све­ще­ни­кът бла­гос­ла­вя ча­ша­та с ви­но и да­ва да от­пи­ят от нея но­воб­рач­ни­те в знак на но­вия те­хен зад­ру­жен жи­вот. В Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва се поз­во­ля­ва встъп­ва­не в брак до три пъ­ти, а в край­но ува­жи­тел­ни слу­чаи и с осо­бе­но раз­ре­ше­ние от цър­ков­на­та власт мо­же да се раз­ре­ши и чет­вър­ти брак.

Спо­ред цър­ков­но­то схва­ща­не же­на­та съп­ру­га тряб­ва да бъ­де ан­гел на ми­ра в къ­ща­та. Тя не би­ва да се гри­жи за су­е­т­ни ук­ра­ше­ния и мод­ни дре­хи, а да об­ла­го­ро­дя­ва в пос­то­ян­на мо­лит­ва сър­це­то си, ка­то го ук­ра­ся­ва с кро­тост и доб­ро­та. Св. ап. Пе­тър каз­ва: „Вие, же­ни­те, бъ­де­те по­кор­ни на мъ­же­те си, та, ако ня­кои от тях не се по­ко­ря­ват на сло­во­то, чрез по­ве­де­ни­е­то на сво­и­те же­ни да бъ­дат спе­че­ле­ни без уве­ща­ва­не, ка­то ви­дят ва­шия чист, бо­го­бо­я­з­лив жи­вот“ (1 Петр. 3:1-2).

Св. Мо­ни­ка, май­ка­та на бл. Ав­гус­тин, би­ла же­не­на за езич­ник. Той се каз­вал Пат­ри­кий, бил спри­хав, с груб нрав и се от­на­сял към сво­я­та же­на жес­то­ко и нес­п­ра­вед­ли­во. Въп­ре­ки то­ва тя ка­то хрис­ти­я­н­ка би­ла ви­на­ги вни­ма­тел­на и доб­ра към не­го. Бл. Ав­гус­тин сви­де­тел­с­т­ва за нея: „Тя се под­чи­ня­ва­ше на своя мъж ка­то на Гос­по­да и се ста­ра­е­ше да го обър­не към Хрис­та. За­то­ва и го­во­ре­ше с не­го за Иисус Хрис­тос по­ве­че със свети де­ла, от­кол­ко­то с ду­ми. Та­ка тя го спе­че­ли за се­бе си и за­е­д­но с то­ва спе­че­ли не­го­ва­та лю­бов и ува­же­ние. Не­дос­та­тъ­ци­те му тя по­на­ся­ше с та­ка­ва кро­тост и тър­пе­ние, че ни­ко­га не му от­п­ра­ви ни­то един уп­рек. Ко­га­то за­бе­ляз­ва­ше, че е гне­вен, тя гле­да­ше да не му про­ти­во­ре­чи с ду­ми или с де­ло. И ко­га­то го виж­да­ше спо­ко­ен, му да­ва­ше от­чет за се­бе си и за­е­д­но с то­ва му до­каз­ва­ше, че той нес­п­ра­вед­ли­во є се е гне­вил“.

Та­ка меж­ду тия съп­руг и съп­ру­га не са­мо се е за­па­зил ми­рът в се­мейс­т­во­то, но бла­го­ра­зум­на­та съп­ру­га спе­че­ли­ла мъ­жа си и за не­бе­то, за­що­то под ней­но­то бла­гот­вор­но вли­я­ние той при­ел хрис­ти­я­н­с­т­во­то, пок­ръс­тил се и ум­рял във вя­ра.