ЗА ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНАТА ЛИТУРГИЯ

Версия за печат

От всички богослужебни правила, свързани с Великия пост, най- важно е да бъде разбрано правилото за забрана за извършване на Божествена литургия в делничните дни от седмицата, през цялото време на Великия пост. Уставът ясно гласи, че в никакъв случай не трябва да се извършва Божествена литургия от понеделник до петък включително, освен ако Благовещение не се падне в един от тези дни. В средите и петъците обаче се извършва едно строго определено богослужение, съединено с вечернята. Това е Литургията на Преждеосвещените дарове, на която човек може да се причасти.

Ако Великият пост и въздържанието означават засилване на духовната борба, то е, защото, съгласно Евангелието, е настанало времето, когато лице в лице се срещаме със злото и с цялата негова сила. Затова и тъкмо тогава ни е нужна помощта  силата на Божествения огън. Оттук и необходимостта от специално великопостно причастие чрез Преждеосвещените дарове, т.е. чрез даровете, които са осветени предишната неделя и се съхраняват на престола в олтара за причастие в сряда и петък.

Евхаристията е непрестанна, постоянна радост и затова тя не се извършва през дните на поста. Но в Църквата винаги присъства плодът на Евхаристията – светите дарове.

Подобно на Христос, Който видимо се е възнесъл на небето, но в същото време невидимо присъства в света; подобно на пасха, която се празнува веднъж в годината, но в същото време чрез своите лъчи осветява целия живот на църквата; подобно на това, че Царството Божие предстои да настъпи, но и сега вече е сред нас; по такъв начин можем да мислим и за Евхаристията. Като тайнство и тържество на Царството, като празник на Църквата, тя е несъвместима с поста и не се извършва през Великия пост, но като благодат и сила на Царството, която действа в света, като оръжие в нашата духовна борба тя наистина е манна небесна, чрез която живеем по време на нашето странстване през пустинята на Великия пост.

В древнохристиянската Църква, когато вярващите са били малцина и вярата им е била засвидетелствана и изпитана, е съществувал обичай след неделната Литургия да се раздават светите дарове на вярващите, за да могат те, занасяйки си ги у дома, ежедневно да се причастяват. По такъв начин, общата, радостна Евхаристия на неделния ден е продължавала през целия живот. Този обичай е бил прекъснат, когато броят на членовете на Църквата се увеличил. С разпространението на християнството неизбежно е било понижено равнището на изпълнения с духовно напрежение живот, характерен за първите християни, и църковните власти е трябвало да вземат мерки за предпазване от възможна злоупотреба със светите дарове. Затова всекидневното домашно причастяване било прекратено, а е възникнал нов вид причастяване – чрез светите дарове, осветени в неделя на празничното извършване на литургията. Твърде е възможно да са служили Литургията на преждеосвещените дарове не само по време на Великия пост, но и по време на другите пости от църковната година. Но тъй като броят на празниците, големи и малки, се увеличил, започнали да извършват Евхаристия много по-често и Литургията на преждеосвещените дарове станала характерен белег само на Великия пост.

В Преждеосвещената литургия ние се молим “да не се приобщят очите ни към всеки лукав поглед и слухът ни да се затвори за празните слова, Господ да очисти устата ни, въздаващи Му хвала, да се въздържат ръцете ни от зли дела, за да изпълняват само благоугодни на Бога дела”. Нека да ни даде Бог “да се подвизаваме с добър подвиг, да съблюдаваме поста в течение на цялото време, да запазим вярата си цялостна, за да се явим като победители на греха и неосъдително да достигнем да се поклоним на славното Христово Възкресение”. Амин.