КОЙ Е "ВИНОВЕН" И КОЙ ИМА "ПРАВО" ПРИ СЪПРУЗИТЕ?

Версия за печат

Забелязал съм, че някои изповедници казват на мъжете, които имат проблеми с жените си: "Потърпи, това е твоят кръст. Какво да се прави? Ще получиш награда от Бога". После отиват при тях жените и на тях - същото: "Търпи, за да имаш награда от Бога". Значи може и двамата да са виновни, но и на двамата изповедникът казва: "Търпи". Или пък може единият да е виновен и точно на него изповедникът да казва: "Търпи". Така че виновният се успокоява с мисълта, че всъщност той търпи другия, а в действителност всеки ден го подлудява.

Веднъж в колибата дойде един човек и ми каза, че имал проблеми с жена си. Били пред развод. Не искали да се поглед­нат един другиго. И двамата били учители и си имали две де­чица. Никога не се хранели вкъщи. След училището единият се хранел в един ресторант, другият в друг, а за децата купува­ли разни сандвичи. Горкичките, щом родителите им се връща­ли вкъщи, отивали и търсели по джобовете и чантите им, как­во са им донесли отвън да ядат. Преживявали много тежък период! Той беше и църковен певец. В една църква се черкува­ла жена му, в друга ходел да пее той. До такава степен достиг­нала раздялата им! "Какво да правя, отче, пита ме, тежък кръст нося, много тежък. Всеки ден имаме разправии вкъщи". "Ходи ли при изповедника?" - питам го. "Да ходих и той ми каза: "Търпи, защото носиш тежък кръст". "Я да видим, казвам му, кой носи голям кръст. Нека разгледаме нещата от самото на­чало. Когато се оженихте, карахте ли се така?" "Не", казва ми. Осем години живеехме в любов помежду си. Обичах жена си повече от Бога! След това тя се промени. Взе да недоволства, стана своенравна ... " Чуй само! Обичал я повече от Бога! "Я чакай малко, казвам му. Обичал си жена си повече от Бога! Жена ти ли е виновна тогава или ти, че сте я докарали до това състояние? Заради теб Бог е отнел благодатта си от нея. А какво мислиш да правиш сега?", питам го. "Мисля да се разде­лим", казва ми. "Може би си се забъркал и с някоя друга, а?" "Да имам наум една", казва ми. "Бре, не разбираш ли, че ти си виновникът? Първо потърси прошка от Бога, затова, че си обичал жена си повече от Него. След това иди да поискаш прош­ка от жена си. Кажи и: "Прости ми, аз бях причината да стиг­нем до това положение вкъщи и да се мъчат и децата". После иди да се изповядаш и обичай Бога като Бог, обичай и жена си като своя жена и ще видиш, че нещата ще се оправят". Той беше потресен. Започна да плаче. Обеща ми, че ще ме послу­ша. Не след дълго време дойде весел. "Благодаря ти, отче, ти ни спаси, казва ми. Много сме добре и ние, и децата ни". Виждаш ли какво става? Той да е виновникът, а на всичко отгоре да си мисли, че му е много тежък кръстът!

И вие никога не оправдавайте жените, които идват и ви се оплакват от мъжете си. Аз не оправдавам нито мъжете, нито жените, но ги принуждавам да се замислят. Да предположим, че жената ми казва: "Мъжът ми пие, връща се вкъщи много късно вечерта, псува ... " Казвам и: "Гледай, когато се връща нощем пиян, отнасяй се с доброта към него. Ако започнеш да недоволстваш: "Защо закъсня? В колко часа идваш? Няма ли най-накрая да се промениш? Това положение е нетърпимо. То не е ден, не са два, докога ще търпя?", и се навъсиш, дяволът ще му зашепне: "Бре, толкова ли си загубен, че стоиш още с тази луда! Защо не отидеш да се забавляваш с някоя друга?" Ти може и да имаш право, но дяволът ще го забърка другаде. А ако ти се отнесеш с доброта и потърпиш малко, и се помо­лиш, без да се оплакваш за това, което той върши, душата му ще се сгрее, ще се замисли и ще се поправи". Идва после мъ­жът и ми казва: "Жена ми недоволства, крещи" ... "Виж го ти, децата ти и клетата ти жена те чакат с нетърпение до среднощ, казвам му, а ти да се връщаш вкъщи пиян и започваш да псу­ваш! Срамота е! Затова ли си се оженил, да мъчиш семейство­то си?"

Има и случаи, в които и единият, и другият имат право.

Веднъж пред няколко човека говорех за това колко непорочен живот е имал Макриянис. Притежавал е и телесна и душевна чистота. По едно време скача един от тях и ми казва: "Е, нека не се опитват да изкарват Макриянис за светия!" "Защо не?" питам го. "Защото е биел жена си", отговаря ми. "Слушай да ти кажа как е било: Когато се случвало Макриянис да има някой и друг петак, и идвала някоя вдовица с деца, давал го на нея. Жена му, горката, започвала да роптае. Казвала му: "И ти имаш деца, защо даде парите?" И той и удрял шамар и и каз­вал: "Ти си имаш мъж, който ще се погрижи за теб. Тази не­щастница няма мъж, кой ще се погрижи за нея?" С други думи, и двамата имали право".

Нещо друго: ако един от двамата съпрузи живее духовен живот, тогава и да има право, всъщност няма право. Защото като духовен човек трябва да приеме по духовен начин една несправедливост. Да постъпва във всичко според божествена­та справедливост, да гледа как да угоди на другия. Защото ако една слаба душа сгреши, има някакво оправдание. Другият обаче, който е в по-добро духовно състояние, а не показва раз­биране, греши много повече. Когато и духовните хора постъп­ват по светски, според светската, човешката правда, какво оста­ва за другите? Трябва непрестанно да ходят по светските съди­лища. Затова хората се измъчват.