ПОУЧЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТАРЦИ - за помислите и изкушенията

Версия за печат

1. Старецът Амфилохий казвал: “Услаждай ума си с помисли на утешение и надежда, разпалвай своите думи с пламъка на любовта към своя Жених, спомняй си страданията, които е понесъл заради тебе, и така ще пребъдеш в постоянство, преданост към Него и смирение.”

2. Старецът Паисий често съветвал своите посетители да следят помислите си. Между другото той казвал и следното: “Добре е да се избягват събиранията и любопитството, защото така натрупваме помисли, които после много трудно могат да бъдат прогонени. Нека винаги да довеждаме в ума си благи помисли и да не приемаме лукави телеграми, ако желаем да очистим сърцето си и да сменим лукавите механизми на своята фабрика (сърцето) с благи. Тогава тя отново ще изработва от злато Светите чаши, от отломки - камбани и кадила, дори и от захвърлени хартийки ще прави чисти салфетки. Ако пък сърцето е лукаво, то и златото ще смята за бронз и ще прави от него гюлета и топове.”

3. За помислите, които донася дяволът, за да разколебае вярата на хората, старецът Филотей писал на едно свое духовно чадо: “Когато врагът ти внушава помисли на неверие, ти от цялото си сърце казвай, че вярваш непоколебимо в това, в което вярва Църквата, в това, което казва Христос в Светото Евангелие, и в това, което са ни казали Светите апостоли и Светите отци. Но на тебе, дяволе, не вярвам, защото си лъжец и прелъстител.”

4. За хитростите на дявола старецът Иероним казвал: “Изкусителят прави всичко, за да ни низвергне и да ни повреди. Когато не може да ни съблазни към постъпки, тогава се опитва по друг начин - с помисли да ни срине в отчаянието. Нека не приемаме отчаянието под никакъв предлог. А на помислите, идващи от изкусителя, нека всеки казва: “Дори мъки да имам, дяволе, пак ще съм на по-добро място от тебе. Не се боя, защото мога да се покая, а Бог е любов.”

5. Старецът Иосиф съветвал: “Дяволът бърза първо да изобрази помисъла в ума ти, но ти не го задържай, а го разбивай с молитва.”

6. На същата тема старецът Евсевий писал на своето духовно чадо: “Винаги имай внимание в ума си, така че когато дойде лукав помисъл, да можеш веднага да го прогониш, за да не остава в ума ти нито за секунда. Защото, ако лукавият помисъл се задържи там, има опасност да слезе и в сърцето.”

7. Старецът Иаков казвал: “Прогонвайте злите помисли и фантазии, които донася дяволът. Не им придавайте значение.”

8. За противодействието на помислите старецът Евсевий казвал следното: “Помислите, както и да се раждат и откъдето и да идват, са чужди. Нека с всички сили да ги презираме и прогонваме. Не трябва да скърбим за тях. Повече трябва да следим постъпките си. Тия помисли са чужди и ги донася друг. Те ще отминат.”

9. Старецът Иосиф писал на свое духовно чадо: “Бягай от лошите помисли като от огън. Изобщо не им обръщай внимание, за да не се вкоренят в тебе. Не се отчайвай, защото Бог е велик и прощава на съгрешаващите. Когато съгрешаваш, саморазкайвай се и се принуждавай да не вършиш отново същото.”

За изкушенията

1. Старецът Даниил от атонския скит Катунаки казвал, че демонът “на нищо не се радва толкова, както на общуването с човек, който е егоистичен и работи за своето “аз”, независимо от това какъв е той: богослов, усърден или велик подвижник. И обратното, той се страхува от съзнателно смиреномъдрия и послушния.”

2. Дяволът се намира навсякъде. Старецът Иосиф обръщал внимание на следното в молитвата на подвижниците: “В трите съставки, които формират човека: душата, тялото и окръжаващата среда - се намира окопалият се и въоръжен до зъби враг. Той не пропуска подходящ случай да потисне или изпита вярата на човека. Дяволът в зависимост от обстоятелствата напада и се противи на нашите собствени решения. Но най-главната му цел е да порази вярата в човека и да го опозори, като го направи предател и скептик. Ако това му се удаде, той убива и усърдието, и ревността. Цялата война е заради вярата, но пък и вярата държи всичко. Ако тя се поколебае, всичко ще се разклати и ще се разкъса фронтовата линия.”

3. За хитростите на дявола старецът Епифаний казвал: “Колко е коварен дяволът! На младоженци, сключили щастлив християнски брак, той нашепва: “Колко по-добре би било, ако бяхте отишли в манастир и изпитвахте духовни небесни радости, далеч от семейните грижи, които ви разсейват и влекат надолу!” На други, които са се оттеглили в манастир, пожелали девство в Христа, шепне: “Колко по-добре би било, ако бяхте сключили брак, бяхте създали домашна църква и живеехте в семейно щастие далеч от жестокия аскетизъм и уединение, които ви потискат!” И ако жененият бе станал монах, а монахът се бе оженил, той би им казал обратното. И всичко това е, за да ги хвърли в отчаяние и да ги отклони от пътя на спасението, защото и благословеният брак, и девството в Христа са спасителен път.”

4. Старецът Евсевий казвал за нападенията на дявола: “На дявола му е по-леко да ни отклони надясно и да ни хвърли оттам в падения, защото това ни изглежда ревност по Бога, добродетел и изпълнение на задълженията, а това е по-опасно, отколкото падението вляво, в което ясно се вижда грехът. Ние трябва винаги да пазим мирно състоянието на душата си.”  И той съветвал своето духовно чадо: “Ако не виждаш в другите хора съгласие с твоите възгледи, не се учудвай. От думите на Господа знаем, че лукавият въздейства на възгледите на хората и помрачава умовете им, за да не видят полза за себе си и да не бъдат послушни на гласа Господен.”

5. Относно противодействието на изкушенията старецът Порфирий съветвал: “Вървете по своя път. Дяволът ще идва със своите помисли и ще ви дърпа за ръката, отклонявайки ви от него. Но вие не се обръщайте, не започвайте разговор и не противоречете. Така дяволът ще бъде поразен и ще ви остави.”

6. Старецът Иосиф казвал, че началата и властите на тъмнината “биват оборвани не със сладкиши и локум, а с поток от сълзи, с душевна дори до смърт болка, с изключително смирение, велико търпение и непрекъсната болезнена молитва”.

7. Освен другите нападения дяволът атакува душата на християнина, подвизаващ се в Христа и с духа на скръбта. За това старецът Даниил казвал: “Тази скръб не идва в душата заедно с оскърблението, както това е обичайно за дявола, но покрива с най-тънка умна пелена едновременно и душата, и всичките й сили и я прави жестока и неспособна към умиление. Тя отнема ревността и вярата и лишава ума от силата да произвежда спасителни помисли.”

8. Старецът Паисий казвал, че Бог допуска изкушенията, “за да ни очисти от мръсотията със скърби и ридания, за да направи непорочна душата ни и за да сме принудени заради спасението си да прибягваме към Бога”.

9. За да противостоим на изкушенията, е нужно внимание. Характерни са думите на стареца Амфилохий: “Когато някой замерва с камък куче, често пъти вместо да се нахвърли върху него, то се хвърля върху камъка и го хапе. Така правим и ние. Изкусителят изпраща някой друг, който да ни изкуси със слово или постъпка, и ние наместо да се нахвърлим върху оня, който е хвърлил по нас камък, т. е. върху изкушението, хапем камъка - своя ближен, когото ненавистникът на доброто използва.” 

10. Пак той подчертавал следното: “В часа на изкушението ние трябва да търпим и да се молим. Изкусителят е голям майстор на своето дело. Той прави последните първи. Безпокои се, тъгува и създава външна бран. Той е много опитен. Разколебава човека и затова ние понасяме много крушения. Когато сме в изкушение, тогава върху нас снизхожда Божията благодат. Когато някой бива изпитван в изкушения, той се уверява в своето безсилие, смирява се и привлича Божията благодат. Не се огъвайте пред ветровете на изкушенията. Те не могат да ви сторят нищо.”

Превод: Архимандрит Александър Милеант