Св. Йоан Златоуст за вярата, надеждата и любовта

Версия за печат

Понякога св. Йоан Златоуст сближава много вярата и надеждата като християнски добродетели и ги представя със сходни характеристики. Така например той много често в своите слова ги нарича, както вярата в Бога, така и надеждата – „сигурна котва” или „духовна котва”, която дава увереност и стабилност на вярващия човек и го предпазва от бурите на житейското море или укрепва и устремява духа му към Бога. Тази сигурност в живота, която извира от вярата и упованието в Бога, издига духа на човека над преходните и несигурни земни блага и му дава да вкуси небесните блага в Божието царство.

Очертаната характеристика и близост между вярата и надежда произтичат от предмета, към който са устремени – Бог и небесното Божие царство. Тази дълбока духовна връзка между вярата и надеждата се съдържа и в определението на св. ап. Павел за вярата, което св. Йоан Златоуст много често цитира. С думите на св. ап. Павел от посланието му до Евреите: „Вярата е жива представа за онова, за което се надяваме (Евр. 11:1)”, светителят си служи, за да определи връзката и диалектическото единство между вярата и надеждата в живота на християните. По този повод св. Йоан Златоуст в своето тълкувание върху Първото послание до Коринтяни изтъква: „От чертозите на вярата като „майка и източник на всички дарби” християнинът навлиза в преддверието на надеждата”.

Според светителя християнската надежда е верен съюзник и спътник в спасението, твърда крепост и опора срещу изкушенията и унинието, тихо пристанище и сигурен пристан в бурното житейско море. Надеждата ни свързва с Бога и придава твърдост и устойчивост на човешкия дух. В духовния живот на християнина твърдата надежда и упованието в Бога преминават и възрастват естествено и закономерно в християнска любов и се подхранват духовно от любовта към Небесния Отец.

„Когато душата се въздига и внимава в това, към което се е устремила - казва св. Йоан Златоуст в беседите си върху книга Битие, - тя побеждава всички пречки и се посвещава изцяло на желаното. Тя не се спира пред никоя трудност, която й се поставя, а надмогва всичко и не се установява, докато не постигне това, към което се стреми”. В този духовен порив и стремеж на човека неговият богоподобен дух чрез надеждата и любовта надмогва земното и ограниченото и се издига и устремява към Бога. Християнската надежда се увенчава в любовта. „Вярата и надеждата - казва св.Йоан Златоуст - се прекратяват, когато се явят благата, съставляващи техния предмет…а любовта тогава именно и прораства, и става най-силна”. Затова според св. ап. Павел любовта е по-голяма от вярата и надеждата (1Кор. 13:13) и никога не отпада.

Любовта е извор на всички блага

В своето забележително тълкувание върху Първото послание на св. ап. Павел до Коринтяни св. Йоан Златоуст очертава връзката между любовта и другите духовни дарби (carismata) и подчертава силно първенстващото значение на любовта за придобиването на всяко друго духовно благо и благодатен дар (doron) в живота на вярващите. Той илюстрира своята основна теза, като разглежда отношението между любовта и знанието като духовни блага. Светителят се спира подробно на думите на св. ап. Павел в това послание, в които се казва: „Знанието възгордява, а любовта назидава” (1Кор. 8:1).

Св. Йоан Златоуст обяснява думите на апостола по следния начин: „Когато е без любов, знанието възгордява, но и любовта без знание не носи полза, както мислят някои. Апостолът подчертава, че знанието се нуждае твърде много от любовта. Този, който има любов, изпълнява заповед, която е най-важната от всички, и даже да има недостатъци и недостиг в нещо, той бързо ще достигне знанието благодарение на любовта, както Корнилий и много други.

Онзи, обаче, който има знание, но няма любов, не само няма да спечели нищо, но ще загуби и това, което има. Защото ще изпадне във високомерие. Следователно не знанието носи любов, а точно обратното – с високомерието, което предизвиква, то отдалечава невнимателния от любовта, защото високомерието има тази природа и навик да разделя, докато любовта има силата и да обединява, и да води към знание”.

След това светителят продължава своето поучение, като изтъква, че нито апостолът, нито той самият, са против знанието или забраняват на християните да се стремят към съвършено знание, но препоръчват „да имат знанието заедно с любовта, защото без любов това знание не носи полза, а носи вреда и загуби”. Накрая св. Йоан Златоуст заключава с думите: “Любовта възпитава, поучава, вразумява и назидава. Тя дава знание и умение за добър живот”. И така според светителя: „Любовта е голямо благо. Тя е по-силна от огъня и се извисява по-високо от небето. Няма никаква пречка, която да спре устремната й сила”.

Така св. Йоан Златоуст тълкува благовестието на св. ап. Павел за съвършената любов, което се съдържа в 1Кор. 12 и 13 глава. Тук светият отец изяснява значението на думите на апостола за любовта, както като благодатен дар (doron) на Божието човеколюбие, така и като нравствена добродетел (areth), която се постига чрез свободния избор (prwairesij), предразположение и желание на вярващия.

Светият отец подчертава: „Никоя сила не може да ни раздели от Божията любов в Христа Иисуса, нашия Господ. Защото това е любов по-силна от огъня. С такава любов, по-гореща от огъня, да възлюбим и ние Христос!” Според св. Йоан Златоуст, за да постигнем този съвършен благодатен дар на любовта, трябва да възлюбим Иисус Христос така, както и Той ни е възлюбил, а бихме могли да постигнем това, ако го искаме и пожелаем силно: „За тези, които искат, всичко е лесно, защото и апостол Павел не беше такъв от себе си, а преди обръщането си беше противоположен на това - изпълнен с омраза и дишащ омраза към християните”.

Нека да научим от неговия пример, че това дело зависи от предразположението, избора и предпочитанието. А за да ни покаже апостолът, според св. Йоан Златоуст, че любовта се достига чрез силно и решително желание, той се обръща към вярващите с изискването „да показват ревност за по-добри дарби”(1Кор. 12:31). „Искайте даровете, казва апостолът, и аз ви показвам извора – съвършения и превъзходен път на любовта”. Апостолът приканва всички да вървят по този път на любовта, по който се достига до всички духовни блага и дарби и показва, че този път е даден на всички. „Навлизайки в словото за пътя на любовта, казва св. Йоан Златоуст, апостолът ясно показва, че всички дарове и блага се обезсилват и обезценяват без любовта, превръщат се в нищожни придобивки и стават нищо без нея”.

Любовта към ближните и делата на милосърдието

Любовта, според св. Йоан Златоуст, „не е само дума или звук, празна фраза или просто декларация, а действена подкрепа, която се доказва с дела”. Делата на любовта светият отец отъждествява преди всичко с милосърдието. В тази връзка той ясно посочва кои са делата на любовта към ближния - „да облекчиш болестта на страдащия, да помагаш на болния, да отстраниш опасностите и да подкрепиш тези, които се намират в беда и трудност; да плачеш с плачещия и да се радваш с радващия се, защото това е характерът и свойството на любовта”. Любовта „не дири своето, а търси да даде” от собственото си благо на ближния и нуждаещия се, казва св. Йоан Златоуст.

Той подчертава това свойство на християнската любов особено силно в беседите върху книга „Деяния апостолски“ и сочи примера на духовно единение в любовта между апостолите в Йерусалим. „Множеството имаше едно сърце и една душа и всичко наричаше не свое, а общо, защото любовта води до доброволен отказ от имота (Деян. 4:32). Много може да се постигне с любов и с единение, защото такава е силата на любовта, че прави душата по-широка от небето”. Светителят издигнал като идеал на своето служение отношенията в духа на Христовата любов, които определяли живота на първоначалната християнска община в Йерусалим под ръководството на апостолите и били съвършена изява на християнска справедливост и грижа за социалните нужди на ближния.

Св. Йоан Златоуст подтиква постоянно своите духовни чеда да проявяват дейно милосърдие и на драго сърце да вършат благотворителност според своите сили: „Всичко, в което успяваш, давай и раздавай, за да преуспяваш”, казва в една от беседите си светителят. „Доказателството за любовта е, че това, което човек мисли и желае за себе си, същото мисли и желае за другите”.

При това св. Йоан Златоуст твърде често подчертава, че за разлика от материалните блага, които при споделянето и разпределението им намаляват, то духовните блага, като мира, истината, знанието, справедливостта, приятелството и братолюбието, колкото повече се споделят и раздават, толкова повече се увеличават и укрепват.

Още през годините, в които светият отец служил в Антиохийската църква, той възприел дълбоко в себе си основните християнски принципи за социално-диаконично и милосърдно служение на Църквата сред бедните, онеправданите, нуждаещите се и отритнатите в обществото. Тези духовно-нравствени принципи на любовта към ближните той пренесъл, развивал и отстоявал след това и в Константинопол. Действеното милосърдие в църковното служение св. Йоан Златоуст ценял най-високо и пламенно го защитавал чрез своите дела, проповеди и нравоучителни беседи, дори и с цената на гонения и преследване, които понесъл от силните на деня и властващите несправедливо в държавата и клира на Църквата.

Светият отец понасял мъжествено страданията и изпитанията, вдъхновен от думите на св. ап. Павел, че „за обичащите Бога всичко съдейства към добро” и „от любовта в Христа Иисуса не може да ни отдели никоя сила” (Рим. 8:35-39) на земята. Към своите духовни чеда св. Йоан Златоуст често отправял поучения за спасителната сила на съвършената християнска любов: „Като разбрахме от словото на апостола, казва светият отец, че нито мъченичеството, нито отказът от имущество ще ни спаси, ако нямаме съвършената любов, то нека съхраним преди всичко любовта пред другите блага и добродетели”. Да съхраним любовта, напътства и всички нас светителят, „за да запазим чрез нея и другите блага, които са ни обещани и които ще постигнем с благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто принадлежи славата во веки веков. Амин!”