Полувековното насилствено безбожие, на което бе обречена България при тоталитарсоциализма, нанесе тежки поражения в нашите душевност и умонагласа. Нямам за цел да сторя преглед на вредите, само да кажа нещо във връка с оповестеното в заглавието.
Според християнството нищо мое не е мое: душа, тяло, способности, движимо и недвижимо имущество и т. н., всичко ми е свише дадено за временно ползване и аз трябва да ги стопанисвам грижовно, защото един ден ще ми се подири сметка, ще бъда питан как и с тях съм постъпвал. Това “всичко” включва и здравето. Но щом Бог нямало, здравето си е лично моя работа и с него разполагам не съгласно повели небесни, а както аз си ща, дали ще го съсипя или запазя, никой не може копче ми каза. Тая постановка спомогна изключително много при тоталитарсоциализма да осъмнем безотговорни към личното си здраве: нали Бог няма, всичко е позволено, яж каквото и колкото си щеш, пий, пуши на поразия, разживявай се безостатъчно, ти с гроба свършваш. А разболееш ли се, чудо голямо, държавата предоставя ти възможност за безплатно леченние, с години ще те дондурка по болници и санаториуми, къде ще ходи, тъй че няма какво толкова да трепериш над здравето си, няма страшно, партията е насреща.
Липсата на православна вяра, която ни кара да помним, че не бива да сме безотговорни в никое свое не само деяние, но и мисъл, яко, за да не река жестоко, ущети здравето на милиони българи, това на свой ред изцеди от хазната огромни разходи, хвръкнали и хвърчащи на вятъра. Истинският православен (не бива да го отъждествяваме с някого, чието изповедание се изчерпва с палване на свещ в храм) знае, че той е отговорен за доброто стопанисване на всичко видимо и невидимо, до което има достъп, независимо ще го уличи ли някой в нарушение, престъпление или не. Бидейки искрено богобоязлив, той помни, че и към своето собствено здраве не може да бъде нехаен, за него трябва да полага грижи, както и към всичко останало: човеци, твари, природа.
Православието далеч не е само кръстене, молитва, пост и т. н., в своята неделима целокупност то е духовен, нравствен и физически начин на живот, което обхваща и лично здраве, тоест изключва пагубно ширналата се в социалистическото полувековие немара към него. Щом тяло и здраве са ти от Господа, трябва да ги обгрижваш както се полага за дадиво, проводено ти от Него, а не да ги подлагаш на лекоумно прахосничество и престъпно рушене: кой си ти, че да постъпваш осъдително спрямо дарове Божии?
За зла врага, на цели поколения българи втълпено бе, че могат да ядат и пият на калпак и на тумбак и последиците не закъсняха: бързо-бързо станахме световни първенци по сърдечни удари, мозъчни кръвоизливи и какво ли не., зер партията-държава бе се запретнала да изкорени религията. Съвременната наука е доказала, че искрено, дълбоко благочестиви люде по-успешно противостоят на болести, по-лесно ги преодоляват, а и живеят по-дълго, положителното въздействие на молитви намира все по-широко признание и приложение сред медицински среди в разумно съчетение с други лечебни способи. Дано по-скоро излезем от пагубните последици на безбожието, предостатъчно се напарихме от него, от тях.