ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 11-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес на Божествената литургия се чете Евангелието за опрощаването от господаря дълга на длъжника му (Мат. 18:23-35). Някакъв господар, човек много богат, може би даже особа царствена, опростил дълга на своя слуга. Това била огромна сума, цяло състояние, но господарят опрощава този дълг. На свой ред слугата също бил дал някому назаем сума нищожна в сравнение с тази, която взел в дълг от богатия господар. Срещнал длъжника, слугата поискал от него да върне дълга, а последния не могъл да стори това. Тогава той започнал да го бие и го заплашил, че ще го хвърли в затвора за длъжници, така че се наложило длъжникът да продаде цялото си състояние, да продаде в робство жената и децата, само и само, за да върне дълга. И ние знаем, че злият слуга бил наказан от своя господар.

Днешната притча, разбира се, не е за това как правилно да се разпореждаме с материалните средства. Разбира се, нужно е да помним, че дългът затова и се нарича дълг, защото човек е задължен да върне взетите пари. Понякога се случва, че поради някакви причини да се върне всичко веднага е невъзможно и хората молят за отсрочка, молят за милост. Ето нека тези, на които длъжниците не могат да върнат пълен размер дълга, да си припомнят тази притча. Може и не винаги е нужно да се изисква незабавно изпълнение на всички задължения, в случай, ако поради някаква причина длъжникът действително не може в дадения момент да върне всичко.

Но тази притча не е за това, че няма необходимост от финансова дисциплина, не е за това, че си взел заем от банка и не си го върнал, не е за това, че може да нарушаваш задълженията и да не връщаш парите. Съвсем не е за това! Тази притча не за дисциплината, не е за опрощаване на дългове в обществото и в държавата, а за човешката милост, за добротата и прошката. Ненапразно преподобни Ефрем Сирин казва: „забрави и поста, и молитвата, ако ти не прощаваш на ближния си”. Защо „забрави”? Понеже и постът, и молитвата не достигат небесата, в отговор на поста и на молитвата Господ не дава и не дава просимото, ако ти не прощаваш на другия човек неговите съгрешения, неговите дългове, а понякога просто неговото несъвършенство, което те дразни и създава напрежение в отношенията ти с този човек.

С други думи, днешното Евангелие ни учи на милост един към друг и на прошка. Нали всеки знае какво става, когато прощаваш на другия. На сърцето става по-леко. Действително, това изпитват мнозина от тези, които с чисто сърце прощават на другия греховете, обидите, разните неприятности. Чистосърдечната прошка облекчава душата на този, който прощава, но работата не е само в това. А когато ние в семейството си прощаваме един на друг? Няма семейство, което да не е преминавало през трудни моменти в живота, когато се нарушава взаиморазбирателството между съпрузите, когато възникват трудности с децата, когато възникват напрежение и даже скандали. Колко е ужасно, ако след такива ситуации хората не молят за прошка и не си прощават, а и живеят с такава тежест! Колко би било просто след неуредици да вземем и да помолим за прошка, да простим на своите роднини и близки,и не би имало конфликт, който да разрушава семейството и да нанася вреда на всеки от участващите в него!

Но това, което е справедливо по отношение на семейството, е справедливо и за трудовите, и за другите колективи. Нали конфликтите разрушават солидарността и, следователно, колективът губи своята сплотеност, губи способност за вършене на работа и връзките, свързващи членовете на колектива, стават все по-слаби. А ако се придвижваме по-нататък по тази стълбица, възхождайки към все по-големи и големи мащаби, а ако говорим за народа, за държавата? Нали ако ние и в обществото се научим да си прощаваме един на друг, тогава това светло състояние на душата, което изпитваме, прощавайки на близките, ще присъства и в нашия народ.

Затова днешната притча ни учи, че прошката е такова действие, което води към по-добър живот – личен, семеен, колективен и живота на целия народ. И да даде Бог да достигнем до осъзнаването на тази велика истина, да се научим да си прощаваме един на друг, а чрез прошката – да изцеляваме язвите и недъзи както в личния, семейни, така и в обществения живот. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru