ПРОПОВЕД ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Днес ние чухме евангелския разказ за изцелението на десетте прокажени. Проказата – това е такава болест, когато човек напълно се покрива с гнойни рани. В тези времена нямало лекарства, за да изцелят тази болест и тя се считала за наказание Божие за греховете. Прокажените не можели да се намират около хората, те били изгонвани от обществото и живеели зад пределите на града. И ето приближавайки се до едно селище, прокажените, като видели Христа, започнали викат: „ – Иисусе, Наставниче, помилуй нас". Христос, виждайки техните страдания, им казал: "Идете и се покажете на свещеника", с това сам изпълнявайки закона. Понеже само свещеникът трябвало да прегледа прокажения и ся определи проказа ли е това или не.  Христос се скрива от славата, защото тези хора, като се изцелили, с това сами достигнали до познание на Бога. И прокажените, вървейки по пътя към свещеника, за да покажат своите рани, се изцелили. Един от десетте изцелили се, се върнал и благодарейки, паднал в нозете Му. Тогава Христос попитал: „Нали десет се изцелихте, а где са  деветте?"  И този, който дошъл, бил самарянин. Самаряните – това били хора, отхвърлени от иудейското общество; те се покланяли на Бога по своему.
Това Евангелие ни учи преди всичко, че трябва във всички случаи в нашия живот, да благодарим на Бога. Понеже съвременният човек повече иска от Бога и, както му се струва, не получава нищо, и тогава роптае. Ние сме свикнали да роптаем, да униваме. За нас това е норма. За нас е неразбираемо за какво да благодарим на Господа:  пари няма, болести, проблеми, деца и т. н.. Успоредно с това ние не виждаме тези блага, които ни праща Бог. Както казва апостол Павел: нашата вяра е безумие за съвременното човешко съзнание. Ако правилно разглеждаме нашия светоглед, философията на нашата религия, тогава ще видим, че нашата вяра е напълно противоположна на това, на което ни учи съвременната мисъл. Чрез средствата за масова информация, родителите, училището, постоянно ни внушават едно – взимай от живота всичко, научи се да живееш дълго и щастливо. Сега човечеството се стреми към щастлив живот, за да бъде красиво, здраво и благополучно. Но когато човек започне да изучава нашата религия, не просто повърхностно четейки Евангелието или светите отци, а чрез своя живот, тогава постепенно започва да идва до друг извод. Оказва се, че скърбите, болестите, разочарованията и различните изкушения са ни нужни, и без тези изкушения нищо е невъзможно да постигнем в този живот и да дойдем до истинския смисъл на своето битие.
Грехът е като ракови клетки в организма. Те унищожават нашата душа и нищо не може да ги спре. Само скърбите. Мнозина може да кажат, че това е жестоко. Но ние дотолкова сега сме разслаблени, дотолкова сме лениви, че не можем да се молим, да постим, не можем да живеем според заповедите, както иска от нас Евангелието и преданието на светите отци. Апостолът казва, че последните хора ще бъдат горди, надменни, тщеславни, ще се хвалят със своите знания. Което сега с вас виждаме. Ние сме образовани, ние всичко знаем и заедно с това нашият светоглед дотолкова се е изменил, че гордостта е станала ориентир в живота. Всичко против което по-рано да се борили, сега се проповядва в този свят. Светите отци от първите векове казвали, че последните християни ще бъдат по-горе от нас. А ние знаем какви са били  първите християни –  Антоний Велики, Макарий Велики, Варсанофий Велики. Тези, които са чели житията на древните светии, знаят, че те и планини са премествали, и мъртви са изцелявали. И все пак, според тяхното пророчество, ще бъдем по-горе от тях в Царството Небесно.  Но за това човек трябва да разбере как трябва правилно да живее, как правилно да се отнася към скърбите, болестите и изпитанията. Вместо да роптае, трябва да благодари на Господа, трябва да разбере смисъла на своето битие, на своето съществуване.
Човек е създаден по образ Божи, т. е. е същество вечно. Ние живеем във времето, а значи, сме ограничени, и всичко в този живот е временно. Ние знаем от преданието, от Божественото откровение, че човек е сътворен като вечно същество и не умира. Смъртта е само очистителните врата, последният изпит за всеки от нас. Целта на съществуването на човека в този временен свят се заключава в това той да придобие вечността. Разбира се, когато на човека му се иска красиво да поживее, когато има всичко, това, струва му, защо трябва да мисли за смъртта. Да разбере това веднага е невъзможно, това чувство идва постепенно. Тази тайна се открива през целия живот. Трябва да се научим да мислим само за вечността. Бог е същество безкрайно съвършено. Ако ангелите живеят милиарди години и през цялото това време се усъвършенстват, и не могат да достигнат това съвършенство, което има Бог, то какво остава за нас, ограничените хора. Ние казваме в Символа на вярата:"чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век". Аз вярвам в бъдещия живот и във възкресението от мъртвите.
Смъртта – това е тайна и ние постоянно се приобщаваме към нея. Днешната служба, в която се извърши Евхаристията – също е тайна. Когато хлябът и виното стават не просто хляб и вино, но още и Тяло и Кръв. Ние приемаме в себе си Тялото и Кръвта на самия Бог № това също е тайна. Когато човек се намира постоянно в църковната кошара, приобщава се с тази тайна, тогава постепенно тази тайна започва да му се открива. Невъзможно е да постигнем вечността, но когато човек започне да се моли, т.е. да общува с вечността, когато той приема тайнството на изповедта, живее според заповедите, изучава Евангелието, светите отци, тогава той започва да чувства тази тайна и желае да се съедини с нея. Постоянно е нужно да търсим, както казва Господ: "хлопайте и ще ви се отвори”. Постоянно трябва да се намираме в търсене на вечността, тя се намира не някъде далеко, а вътре в нас.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев