ПРОПОВЕД ЗА СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йерей Павел Данилов

 

Колкото и правилно да е едно учение, винаги ще се намерят хора, които да го изтълкуват по свой начин. И това се нарича ерес. Свети Атанасий Велики посветил живота си на това да изкорени опасните заблуди, да запази единството на Църквата Христова. Вземайки активно участие в църковната политика, той нито веднъж не отстъпил от вярата, за да запази епископската си катедра.

Свети Атанасий се родил в тежко за християните време. През III в. след Рождество Христово последователите на Спасителя били подложени на преследване и унищожение по цялата земя. Не била изключение и Александрия, където бъдещият епископ се появил на света. Неговите родители били християни.

Твърде рано, още съвсем юноша, той станал дякон, особено приближен на местният епископ Александър. А когато последният починал, Атанасий наследил катедрата. По това време той бил на 27-28 години и клириците не се съгласили веднага той да оглави овдовялата епархия, но народът излязъл на улиците, и хората викали: „Атанасий – епископ!” Като видели това, на иерарсите на Църквата не оставало нищо друго, освен да се съгласят.

Атанасий Велики се прославил като пламенен противник на процъфтяващата по това време ерес, арианството, чието название произлиза от името на свещеника, който възглавил тази секта. Мнозина го наричали вместо Арий Ариман, което означава „бог на злото”, защото външността му била отблъскваща, а характерът – взривоопасен.

Арианите не признавали божествената природа на Христос, казвайки, че Той бил само човек. Сектата събрала много последователи. Атанасий Велики се борил с нея през целия си живот и за това силно пострадал. Нееднократно бил изпращан на заточение по лъжливи обвинения на еретиците, близки до властимащите. От почти 50 години епископство Атанасий прекарал в изгнание повече от 12 години. Но на враговете му така и не се удало да го лишат от заеманата катедра или да го отлъчат от Църквата. Атанасий се оттеглял и в доброволни изгнаничества – в пустинята при отшелниците, нееднократно общувал там със свети. Антоний.

Няколко дни преди да почине в Александрия, той ръкоположил за свой приемник Петър. С това нанесъл последен удар на арианите, които искали да сложат на катедрата своя събрат Луций.

Свети Атанасий Велики поставял вярата и любовта към Господа по-високо от знанията. Въпреки това, той сам бил човек образован и оставил след себе си огромно количество трудове, които залегнали в основата на православното вероучение.

Свети Атанасий през целия си живот се борил с еретиците, въпреки всички несправедливи обвинения и клевети. Вярващите отправят молитви към него: за справедливост и защита от лъжливи обвинения; за посочване истинския път на техни близки, които не приемат Христовото учение; за спасението на хора, които чрез измама са въвлечени в секта. Също често го молят за здраве и защита от заразни болести, нали телесните немощи са тясно свързани с духовната немощ.

Нека и ние да изпросим неговото застъпничество пред Бога да имаме непоколебима вяра и да не отстъпваме, но до края на дните си да пребъдваме в нея, без се боим от съблазни, забрани и гонения, за да наследим Царството Небесно, където той и всички светии пребъдват. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев