В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, братя и сестри, ние празнуваме дванадесетият празник – Сретение Господне. Сретение – това е среща и цялото Свещено Писание ни разказва за различни срещи на човека с Бога и за това как човек възприемал Божието слово при тези срещи.
Днес ние празнуваме особено събитие – срещата в храма Господен на Богомладенеца Христос с двама праведници на Ветхия Завет: праведният Симео и пророчицата Анна. Според преданието праведният Симеон бил един от седемдесетте тълковници, които при цар Птоломей Филаделф в Александрия в трети век преди Христа превеждали Свещеното Писание от еврейски език на гръцки. На него по жребий се паднал текст от пророк Исайя. И когато той стигнал до мястото, където се говорело, че Дева ще приеме в утробата си и ще роди Син, и ще Го нарекат с името Емануил (Ис. 7:14), тогава той се усъмнил във верността на този текст и решил да го поправи : вместо „Дева” да напише „млада жена”. Но в това време му се явил Ангел Господен, който удържал ръката му и му съобщил, че той няма да умре докато не види родения от Дева Христос Спасител. С тази вяра праведният Симеон живял дълги години. Ако е вярно преданието, то по това време той би трябвало да бъде вече на около триста години. И ето този ветх старец, който бил благочестив и бил изпълнен с Дух Свети по откровение свише идва в храма Божи, и тук той вижда млада майка с младенец на ръце, и веднага разпознава чрез Дух Свети, че пред него е Спасителят на света. Той взема в ръцете си младенеца и произнася тези Боговдъхновени думи, които ние слушаме сега на всяка вечерна служба: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир”.
В негово лице Ветхият Завет сякаш се прощава, тъй като идва времето на Новия Завет, с целия си старчески вид и ето с тези думи „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир”, той говори за това, че е дошло времето да се яви в света Спасителят и колко дълго човечество очаквало тази среща. Но очакването на праведниците, такива като Пресвета Богородица, праведният Йосиф, Симеон Богоприемец, пророчица Анна и други праведници на Ветхия Завет се увенчало с това, че Бог се явил в плът в света за спасение на човешкия род. Праведният Симеон казват : „ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата” (Лк. 2:34-35). Тези думи той отправя към Божията Майка. И действително, и по време на явяването в света на Христа Спасителя, и понастоящем твърде много хора се съмняват, че Бог може да се яви в човешки облик. Много различни ереси и различни тълкувания съществували по времето на земния живот на Христа Спасителя, съществуват и досега. Затова за едни, които с вяра и любов приели благовестието, Той е камък, върху който те строят своето спасение, а за други, невярващи и отхвърлящи Божията истина, е камък за препъване, за падение.
Господ казва, че Той е с нас през всички дни до свършека на света, затова Той е покрай всеки от нас. Той ни се показва и в природните явления, защото в тях е видима Неговата невидима сила и Божество и във всеки от нашите ближни, защо те са образи Божии. Той ни се явява в Тайнствата на Църквата, и разбира се, в Евхаристията, в която ние се приобщаваме, не само на ръце като Симеон, но вътре в себе си приемаме Христа Спасителя. И ето поради това тези срещи с Бога биха били спасителни за нас, Господ ни призовава преди всичко към покаяние, към очистване на своята душа, за да завършим благополучно хода на нашия живот и с радост да срещнем Христа Спасителя в Царството Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев