ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

Версия за печат

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днешната подготовителна неделя към Великия пост се нарича Неделя на блудния сине, защото именно в този ден ние четем добре известната притча за блудния син (Лк. 15:11-32). За същия този син, който, като взел полагащата му се част от наследството, отишъл в далечна страна и там, потънал в грехове, разпътство, пиянство, прахосал цялото си имущество. А когато се оказал на границата между живота и смъртта от глада, изтощение, вероятно, болести – макар Евангелие да не говори за това, но нали всяко изтощение се съпровожда със загуба на здраве,– ето тогава и се завърнал при баща си, спомняйки си, че даже слугите на баща му се хранят по-добре, отколкото той, и живеят къде по-добре от него.

Бащата приема своя блуден син и тази постъпка предизвика ропот от другия син, послушния, който винаги живеел по волята на бащата и на когото, по неговите думи, бащата не давал нищо от това, което този добър и верен син считал за заслужено. Но Господ – а нали не някой друг, а Сам Господ ни се открива чрез тази притча в образа на бащата, – простира милостта Си към падналия. Понеже не човекът, който не е паднал и е така силен, а този, който е паднал, който силно се е ударил, който е загубил равновесие, който е изгубил житейски ориентири, той особено се нуждае от подкрепа.

Между другото, думата „блуд” в славянския език пряко се свързва с друго разбиране и дума – това е заблуждение, това е загуба на ориентир, това е изгубване на правилния път. В нашата художествена литература и в разговорния език под думата „блуд” се подразбира най-напред греховни действия, свързани с незаконна близост. Но това е само една от разновидностите на блуда, а въобще блуд – това е и загуба на ориентир, изгубване на правилния път в живота. Разбира се, всяко греховно отношение с друга личност, неблагословено от Бога, – това също е отклонение от правилния, истинския път и ние знаем, че това заблуждение, този блуд никога не носи на човека щастие.

Блуд е загуба на правилния път, което много често се случва с хората – и не само тогава, когато те встъпват в незаконна близост. Когато хората се отказват от Бога, отказват се да признават за единствено правилен този път в живота, който Господ е предначертал, те също блуждаят в живота. И ние знаем, че това блуждаене често се съпровожда с много болезнени удари в препятствия, с които човек поневоля се среща по своя път.

Днешното евангелско четиво ни помага да разберем: за да не се отклоним от житейския път, за да не паднем в трудности и изкушения, през които преминава човек, който е загубил житейски ориентири, нужно е да имаме пътеводител в живота, много мощен ориентир, някакъв компас, който действително помага на човека да не се заблуди. Този компас, този ориентир е Сам Господ, и ако ние живеем според Неговите заповеди, ако възприемаме Неговото слово, ако се ръководим от Неговото учение в такава степен, в каквато сме способни да осъществим всичко това, тогава, несъмнено, получаваме възможност, даже отклонили се от пътя, да излезем на единствено спасителния път в живота.

Но как можем да се върнем на правилния път? През какво трябва да преминем, за придобием спасение, за да излезем от някое житейско заблуждение? Днешното евангелско четиво ни говори за това, че с искрено и сърдечно покаяние пред Бога ние можем, даже изгубили верния път в живота, отново да го намерим. И това евангелско четиво, което ни се предлага в навечерието на Великия пост, трябва да ни настрои на правилната духовна тоналност. Всеки преминава през изкушения, на пътя на всекиго има съблазни, и да даде Бог, чрез покаяние, дарувано ни от Самия Господ, особено в периода на Светата Четиридесетница, ние да можем да преодолеем изкушения и съблазни и отново да се завърнем в бащиния дом, в това място, където се придобива спасение чрез общение с Самия Господ. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев