ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА, ЗА СТРАШНИЯ СЪД

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешния неделен ден ние си припомняме всичко, което Господ е казал за Страшния, за последния Негов Съд, затова и тази неделя на езика на църковния Устав се нарича Неделя за Съда.

Съдът е непременно условие за изява на справедливостта, на правдата. Съдът съществува толкова, колкото съществува човешкият род, защото във всеки конфликт има истина и има лъжа, и за д се яви истината и изобличи лъжата, хората привличат някакви посредници. Разбира се, в много случаи конфликтите, било то на личностно или на семейно ниво, в някакъв затворен кръг, се решават без всякакво посредничество, но понякога сблъсъкът на интереси бива дотолкова значителен, дотолкова силно влияе на тези, които участват в конфликта и даже на тези, които са вън от всякакъв конфликт, че става ясно: за неговото разрешаване се изисква външна намеса. Такава външна намеса е съдът.

Отивайки на съд, хората предават своя проблем, своя конфликт, сблъсъка на своите и чуждите интереси на трета сила, предполагайки, че съдията е безпристрастен, че той е способен обективно да разгледа конфликта и да произнесе това решение, което ще помогне да се утвърди истината и разруши лъжата. Съдът има напълно различен потенциал на влияние върху живота на обществото, защото съдът – това е светско учреждение, способно да утвърждава Божията правда. В крайна сметка какво представляват истината и лъжата в човешките дела? Това са праведност и греховност, и този, който е прав, защитава ценностите, заложени в неговото нравствено чувство, а нравственото чувство има за свой източник Самия Бог.

Нравствеността няма друг източник освен Бога. Всички опити на хората, отказали се от Бога, да обяснят нравствеността изхождайки от някакви социални, обществени, културни предпоставки, лесно се опровергават. Няма по-убедително доказателство за Божието битие от присъствието на нравственото начало в човешкия живот. Ето защо великия учен Имануил Кант казвал, че най-голямото доказателство за съществуването на Бога – това е звездното небе и нравственият закон в сърцето.

Действително, това е така. Невъзможно е нравствеността да бъде изведена нито от социалните, нито от културните, нито от други обстоятелства и условия на човешкия живот. А иначе би имало множество нравствености: колкото глави, толкова и умове. Колко се различават политическите системи, културните обичаи! Колко се различава всичко, което е сформирано в резултат на естественото развитие на едни или други човешки общности! Можем да си представим как би се отличавал един модел на съда от друг, ако всичко това почиваше върху резултатите от развитието на човека и обществото. Обаче в целия свят, в протежение на цялата истории, правдата е била правда, лъжата е била лъжа, доброто е било добро, а злото е било зло; и човешкият съд е бил призван да помогне на хората да утвърди правда и да накаже лъжата, да поддържа доброто и да наказва злото.

Самият факт на съществуването на съда, основаващ се на закона, който на свой ред е основан върху нравственото чувство на човека, е и най-убедителното доказателство за Божественото присъствие в света. Без Бога не би имало никаква абсолютна правда, а следователно, не имало и нравственост, както не би имало и закон.

Днешното неделно богослужение, с четене на съответното Евангелие (Мат. 25:31-46), е насочено и към размишление за Съда. Но, разбира се, не за човешкия съд, но за последния Съд – за това, че той ще бъде извършен от Самия Бог над целия човешки род. Това е Страшният Съд, последният акт в човешката история. Никой не знае кога той ще се случи, тези дни са скрити от всеки от нас, но остава неизменно предупреждението на Самия Бог, че човешката история ще свърши със Съд, който хората са нарекли Страшен. С това название той е влязъл и в християнската култура, и в нашите богослужебни текстове. Защо Страшен? Понеже грешникът не може да не изпитва страх пред този Съд. Всеки човешки съд може да бъде наклонен в нечия полза; не винаги става така, но ако има много силно желание и огромни възможности, тогава човешкият съд може да подкрепи една от страните. Но никакви човешки сили не могат да наклонят Съда Божи на своя страна. Господ ще яви Своята правда, и този страшен и най-справедлив съд ще вземе под внимание не само нашите постъпки, но и нашите мисли, нашите чувства – всичко това съкровено, което всеки човек не е склонен за разкрива пред другите, но което най-често е в основата на нашите грехове. Всичко това ще бъде предмет на разглеждане на Божествения Съд.

А защо именно днес ние си припомняме за Съда Божи? Понеже се намираме в навечерието на Светата Четиридесетница – на Великия пост и напомнянето за Съда навежда на мисълта за това, че нищо от стореното от нас няма да остане скрито за Бога и има само една възможност да наклоним Божията милост към нас и да изпросим от Него прошка за нашите грехове, която се получава чрез искреното разкаяние на човека пред Бога. А нали покаянието съставлява сърцевината и истинския смисъл на поста – покаянието като искрено разкаяние пред Господа за нашите грехове, като изменение на мислите и чувствата ни, като изменение на живота.

Неизвестно е кога Господ ще яви Своя краен Съд на целия човешки род. Някои са много обезпокоени от темата за Второто пришествие, и на пастирите често се налага да отговарят на въпроси на вярващите, които с голям интерес и безпокойство задават въпроси за Страшния Съд. А моят отговор на всички, които се вълнуват от тази тема би бил такъв: всеки от нас го чака съд Божи, и до този съд за всеки от нас остава все по-малко и по-малко време, защото личният съд над нас ще се състои след като нашето сърце престане да бие. Второто пришествие, есхатологическото, всеобемащото, което ще бъде явено на целия човешки род и на цялата вселена, в нашия личен живот ще се пречупи през обикновения, но заедно с това напълно особен акт на нашата кончина, защото след смъртта ние ще застанем пред Божието лице. Тогава и ще настъпи нашият Страшен Съд и, за да имаме надежда за спасение, за получаване на Божията милост, няма никакво друго средство, освен да намерим в себе си сили и истински да се разкаем пред Бога.

За това ни се дарува и постът – време за покаяние и молитва, защото без молитва не може да има и покаяние. А чрез покаяние и молитва ние можем да получим Божията милост и да се променим, т. е. да принесем истинско покаяние. Господ да ни помогне да се укрепим с тези мисли, с които се сподобихме чрез евангелското четиво, чрез молитвите, чрез Божествената служба, и, запазвайки тези мисли, без да ги разпиляваме, достойно да встъпим в попрището на Великия пост. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru