ПРОПОВЕД В ПЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, ние встъпваме в шестата седмица на Великия пост. В днешната неделя светата Църква ни припомня за преподобна Мария Египетска.

Едни от нас още не са започнали да постят, а други вече губят сили. Затова днешната тема трябва да ни укрепи и да подбуди тези, които още не са започнали да постят – да встъпят в поста. Тези пък, които вече са уморени от поста – все пак трябва да съберат сили и издържат последните две седмици с тази духовна нагласа, с която сме тръгнали по пътя към светлия празник на Христовото Възкресение.

Неслучайно Църквата отбелязва паметта на преподобна Мария Египетска. Ние знаем, че от житието на тази светица могат да се извлекат много уроци. И, навярно, двата най-главни урока се заключават в следното. Първо, това е примерът на праведния Зосима, който се подвизавал в молитвен подвиг. Той си въобразявал, че вече е достигнал духовни висоти, така, че никой от хората не може и да се сравнява с него в подвижничеството. Господ пък му казал: „Иди на река Йордан, там ще видиш това, което още не си достигнал”.

На второ място, това е примерът на преподобна Мария. Този пример ни показва: колкото и човек да се е утешавал с телесни светски пристрастия, никога не е късно да се пробуди от греховния сън и да се възроди за живот вечен. Действително, от примера на преподобна Мария ние виждаме доколко низко може да падне човек и до какви висоти той може след това да се издигне с Божията помощ. Даже подвигът на молитвеника Зосима стоял по-долу в Божиите очи, отколкото подвига на Мария Египетска.

Нека и ние с вас, скъпи братя и сестри, виждайки пред себе си примера на великия молитвен подвиг и духовна твърдост при Мария Египетска, да си кажем: „Нима сме неспособни да се събудим от греховния сън, нима сме неспособни да се възродим за духовно възхождане? За живот в съюз и мир с Бога”.

Днес ние чухме Божието слово, словото на Свещеното Писание, в което се говори за една жена, която изливала скъпоценно миро върху главата на Иисуса Христа, умивала със сълзи и изтривала с косите си нозете Му. Тази жена била грешница, но Господ видял нейното покаяние. Симон пък като фарисей помислил в себе си: „Ако само знаеше Учителят каква жена се докосна до Него...” Господ, знаейки мислите на Симон, го пита: „Един човек простил дълговете на двама свои длъжници – на единия петстотин динария, на другия – петдесет. Кой от тях го възлюбил повече?” Симон отговорил: „Разбира се, че този, на когото опростил повече”. Господ пък, посочвайки жената-грешница, казва на Симон: „Аз дойдох при тебе в дома ти, а ти даже вода не ми даде да се умия. Тази жена пък непрестанно със сълзите си умива нозете Ми. Тя повече е възлюбила, затова ѝ се прощават греховете”. И обръщайки се към жената, казва: „Иди си с мир. Прощават ти се греховете”.

Ето ние виждаме, че Господ проявява Своята любов и милосърдие към тези, които се разкайват, към тези, които осъзнават, че са извършили неправда пред Бога. И Църквата, привеждайки примера с Мария Египетска, казва,че където и да се намираме, в каквато и да е греховна яма да сме паднали, за нас винаги има надежда да се възродим и да достигнем такива духовни висоти като преподобна Мария Египетска. Затова нека и ние днес още веднъж да оголим пред Бога всички дълбини на душата си, за да ни помогне Той да изгоним всичката греховна зараза, да обезкървим тези корени, които хранят нашите страсти. Но за това, разбира се, е нужна сериозна духовна работа, сериозна духовна нагласа. Ние трябва да се разбудим и да осъзнаем необходимостта – да оставим, да преодолеем своите грехове. Да оставим своите греховни привички и да надмогнем тези черти на характера, които носят огорчение на нашите близки. Още има време – затова нека да работим така, че действително светлият празник на Пасха да ни донесе духовна радост, а главното – истинска свобода от тези грехове, които винаги ни заобикалят и не ни оставят. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев