ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 4-ТА СЛЕД ПАСХА, НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печат

Наближава Преполовение, средата между празниците Пасха и Петдесетница, и днес, в Неделя на разслабления, Църквата ни напомня за необходимостта да се съберем духовно. Обикновено, когато напрежението на Великия пост се сменя с пасхални радости и утешения, ние малко се разслабваме и ето Господ ни призовава към труд и бодърстване.

Днешното Евангелие разказва за изцелението на разслабления в Йерусалим при Овчата къпалня, която частично се е запазила до наши дни. Оказва се, на това място станало чудо: Ангел Господен веднъж в годината слизал в къпалнята и раздвижвал водата, а този, който пръв се спускал в този момент във водата, получавал изцеление от всяка болест. Затова там се събирало множество болни, слепи, хроми, очакващи раздвижването на водата.

Тогава, във времето на Ветхия Завет, това чудо предзнаменувало идването на Спасителя. Изцеление се подавало само на един от хилядите страдащи само веднъж в годината като някакво указание за бъдещото идване на Избавителя, Който ще бъде с всеки верен в тайнството на Светата Евхаристия, в самото сърце, подавайки здраве на душата и тялото, защото „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” (Ис. 53:4).

И ето изпълнило се това предзнаменование, с нас е Бог! Христос, Лекарят на душите и телата, идва при тази къпалня на празника на иудейската Петдесетница. Кого да изцели пръв? Този, който тридесет и осем години страдал от недъга на разслаблеността и не загубвал надежда, търпеливо очаквайки помощ от Бога.

Обаче Господ пита разслабления: „Искаш ли да бъдеш здрав?” Странен, както изглеждало, въпрос, кой не иска да бъде здрав?! Спасителят, лекувайки преди всичко душата от греха, изпитва желанието на човека за изправление, нали нито благодатта без свободната воля, нито свободната воля без благодатта не е достатъчна, за да се случи чудото на изцелението и още повече спасението.

Човек може да привикне към своята болест, да се смири с нея и с породилия я грях, със своята неправилна вътрешна нагласа, но това е лъжливо смирение, отсъствие на воля за победа. Или той не желае да се раздели със своята страст, устройва го такова положение, а за бъдещето той не се замисля. Затова ние често и не можем да се избавим от греха, благоволим към него, не сме го възненавидели докрай.

И така, разслабленият желае изправление, но не може самостоятелно да направи крачката към Бога: „Нямам си човек, който да му пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата”. Така и цялото ветхозаветно човечество, страдащо от тиранията на греха, чакало идването на Избавителя. И доколкото сред хората нямало такъв човек с главна буква, милостив и състрадателен, Сам Бог слиза от небето на земята, за да сключи Новия Завет, завета на любовта и милосърдието.

Той опразва древния ветх закон – всеки сам за себе си, – за да възвести друг закон, върху който се съгражда света – закона на единение в любовта. Отсега ние принадлежим на Църквата, на едното тяло, чийто глава е Христос. Всички ние сме членове на един организъм, съединяван от любовта, и затова се грижим един за друг.

„Стани, вземи одъра си и ходи” – повелява Господ, и разслабленият тозчас получава сили да изпълни заповедта. Когато иудеите, го видели да носи постелката си, започнали да го укоряват за нарушаване на съботата, той отговорил, че така му заповядал Изцелилият го. Той още не познава Христос, но вече е над повеленията на закона, защото благодатта е докоснала душата му.

След изцелението Господ се скрива от него. Къде тогава изцеленият отново намира Христос? В храма Божи, където той отива най-напред, за да поблагодари на Бога.

Извършил изцелението, Господ казва: „Ето, ти оздравя; не греши повече, за да не се случи с тебе нещо по-лошо”. Това говори, че причината за разслаблението бил грехът, вследствие на който се явяват и всички наши душевни и телесни болести. Но Христос за това и дошъл на земята, за да ни спаси от греха и да дарува живот вечен чрез приобщаване към добродетели. В Христа ни намираме цялост и здраве, така че за нас не е страшна вече никаква болест, никаква напаст и даже смъртта е повалена под нозете на нашия Спасител с Неговото Възкресение, стига само да сме Му верни, отдалечавайки се от греха.

Господ казва на всеки от нас: „Искаш ли да бъдеш здрав по душа и тяло? Стани от одъра на разслаблението и върви след Мене”. Той не ни натрапва спасението, но на този, който отговаря с готовност: „Искам, Господи, и няма да се спра пред никакви трудности по този път”, дарува Царството Небесно, защото за това Той и възкръсна, за да възкреси вървящите след Него за живот вечен. Амин. Христос воскресе!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев