ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПАСХА, НА СЛЕПИЯ

Версия за печат

Беседвайки с учениците за причината за вродения недъг на слепеца, нашият Господ Иисус Христос отговорил на апостолите, че „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (Ин. 9:3). Какви са тези дела Божии? Отговор на зададения въпрос ние намираме в друго място от Свещеното Писание. Делата Божии – това е проявление у хората на вярата в Твореца, в Този, Когото Той е пратил. Ако говорим за слепота на тялото, то, навярно, е необходимо също така да се замислим за духовната слепота.
Често хората се раждат и растат духовно незрящи, възпитават се така че техните духовни очи не могат да се развиват или съвсем липсват. Те си остават лишени от зрение, от чувства и нищо не различават в духовната сфера. А за да постигнат Бога, да повярват в Него, за да получат представа какво представлява Господ, е необходимо не само с ума или сърцето, но и с духовните очи да съзрат Господа. Става дума за тайнственото, удивителното събитие в духовния живот на човека.
На света има голямо количество хора, притежаващи дълбоки познания за вярата, които са прочели Ветхия Завет, Корана и други книги, представляващи една или друга религиозна ценност. Такива хора са способни да разсъждават на различни религиозни теми, обаче Бога виждат малцина!
Когато пък човек види Бога, тогава напълно променя своя живот. Той става друг. Целият живот на евангелския слепец, който по рождение нямал очи, неговият вроден недъг, били подчинени на една голяма цел – делата Божии да се явят на него (Ин. 9:3). И ето Христос плюл на земята, сътворил калчица от същата тази земя, от която бил създаден човека, помазал му очите и казал: „иди, се умий в къпалнята Силоам" (Ин. 9:7). Названието на тази къпалня означава „пратен”.
Кой е „пратеният”? Слепецът или, може би, сам Христос, Когото Бог пратил, за да даде или укрепи в хората вярата в това, че Той може да върши такива велики дела? Придобиването от слепородения на очи, създадени от Христос фактически ex nihilo, от глина, свидетелства, че по силите на Господ е да възвърне от праха, от небитието, нашите тела, та при възкресението на мъртвите всеки от нас да придобие както зрение, така и слух, разум и памет.
Смисълът на живота на слепородения се заключавал в това посредством своя тежък недъг да помогне на Господа да сътвори това чудо и сам да придобие вяра в Спасителя. Неординарността на личността на евангелския слепец е очевидна. Ние виждаме това от последващото повествование, нали той започнал на равни начала да полемизира с фарисеите. От това, което им отговарял станало ясно, че тяхната система от възгледи и представи е суетна и недалновидна. Като не намерили достойни аргументи, фарисеите просто изгонили слепородения от синагогата.
Тогава Христос отново пристъпил към изгонения и попитал: "ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: а кой е, господине, та да повярвам в Него?" Христос пък отговорил: "и видял си Го, и Който говори с тебе Той е" (Ин. 3, 35-37). Какво означават тези думи наСпасителя, скъпи братя и сестри?
Това означава, че слепороденият видял Христос още тогава, когато нямал очи. Той видял нашия Господ Иисус Христос с духовните си очи. С това, скъпи братя и сестри, евангелският слепец застава пред нас като пример на духовна зоркост и проницателност, а също така и на твърда вяра. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев