ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ТРЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното неделно четиво (Мат. 6:22-33) ние слушаме призива на Спасителя: „не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете „ (Мат. 6:25). Господ ни посочва „птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни” (Мат. 6:26) и на полските лилии, които „не се трудят, нито”, но са така прекрасни, че и „Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всяка една от тях” (Мат. 6:28-29).

Как съвременния християнин, човек, живеещ в условията на потребителското общество да разбира тези думи на Спасителя? Означава ли призивът „не се грижете” това, че ние трябва да оставим нашата работа, нашите задължения пред близките, децата, семейството и само да се уповаваме на волята Божия, при това без да правим нищо сами?

Свети Теофан Затворник прекрасно разкрива какво значи призива „не се грижете”: не се измъчвайте с тази грижа, която ви изяжда и денем, и ношем, и не ви дава покой нито за минута. Тя показва, че човек се осланя на себе си, а е забравил Бога, че е загубил упование в Божия Промисъл, иска всичко в себе си да устрои единствено със свои усилия, да придобие всичко нужно и да го запази по свой начин”. То ест човек, който прекомерно се грижи за своето материално благосъстояние забравя за Бога. И неслучайно в този откъс ние слушаме думите на Спасителя: „никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона [на богатството]” (Мат. 6:24).

Често сме свидетели как християни осъждат, привеждайки като аргумент именно тези думи от Свещеното Писание, съгласно които, християнинът, като че ли е длъжен да бъде убеден аскет и въобще противник на всяка собственост. Особено често за това говорят самите разни антиклерикали. Към такива хора прекрасно се отнасят думите от Писанието: „заблуждавате се, като не знаете Писанията” (Мат. 22:29), защото такова разбиране противоречи не само на буквата, но и на духа на Писанието.

Апостол Павел призовава християните към труд: „по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае” (Еф. 4. 28) и пак той пише в едно от посланията: „който не иска да се труди, не бива и да яде” (2 Сол. 3:10). Плодовете от трудовете принадлежат на човека: „Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?” (1 Кор. 9:7).

За християнина трудът тогава получава свой смисъл, когато той е благословен от Бога и когато част от неговите плодове се употребяват за добро дело, а не само за удовлетворяване на егоистичните потребности на човека.

„Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 633) – с тези думи завършва днешното четиво. И действително, ние трябва правилно „да подреждаме приоритетите”: отначало духовното, а после земното. И, според думите от Писанието, това земно ще ни се придаде.

Слава на нашия Бог сега и винаги и във вечни векове!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев