ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ПРОРОК ИЛИЯ

Версия за печат

Поздравявам всички вас, скъпи братя и сестри, с празника на светия пророк Божи Илия! Това е почитан в нашето отечество свети Божи угодник. Да си зададем въпроса: защо така го обичат православните хора?

Не само по тази причина, че той вършел големи чудеса, че облекчавал живота на хората. Ние знаем от Книга Царства, че именно по неговите молитви на земята слязъл дъжд след три и половина години суша. Но вярващите хора почитат пророк Илия още защото както никой друг във Ветхия Завет този свят угодник Божи изобличавал идолопоклонството, той въставал против него, особено силно чувствал цялата беда, която носи след себе си този страшен грях.

На пророк Илия се наложило да се подвизава в дните на нечестивата царица Иезавел, която разбирала, че народът израилски ще бъде отслабен и ще се превърне в нищо, ако се покланя на идолите и живее в блуд. Иезавел знаела, че Бог е с израилския народ и той е силен не с това, че се опитва да бъде праведен, да изпълнява Божиите заповеди, а с това, че иска да бъде с Бога. И Господ заради това пази народа. Иезавел разбирала: ако въведе израилтяните в страшния грях на идолопоклонството, тогава Божията благодат, силата Божия ще изостави народа и той може да бъде поробен.

Пророк Илия въстанал против това намерение на царица Иезавел. Той засвидетелствал пред народа, че израилският Бог е силен Бог, че не трябва да Го изоставят, не трябва да престъпват Неговите завети. И засвидетелствал това с най-голяма сила: народът получил неоспоримо доказателство за това, че истинен е Богът Израилев. При стичане на огромно количество хора на една от планините 400 жреци издигнали жертвеник на Ваал, бога на слънцето, и танцували, и викали, и изпадали в умопомрачение с надеждата, че Ваал ще приеме тяхната жертва и ще изгори с огън. Но нищо не станало.

Тогава пророк Илия също помолил да издигнат жертвеник, да изкопаят около него ров с вода, многократно да обливат с вода жертвата заедно с камъните. И след това започнал да се моли. И слязъл от небето огън, който подпалил не само жертва, но и водата заедно с камъните унищожил. И тогава народът разбрал каква велика благост е да бъдеш със Своя Бог, с Бога, Който те е избрал, Който казал: „Аз ще те спася” – и дал заповеди как да се спаси.

Защо това е актуално за всеки от нас? Съвременният свят ни предлага твърде много неща да изберем за идоли. Но цялата беда се заключава в това, че тези идоли не са материални, това не са истукани, на които се кланяли някога хората, тези идоли даже не са душевни – не са естетика, не са култура. Това са идоли духовни, които се таят дълбоко в нашите души. Те практически са неразличими за нас, духовно неопитните хора. И ние нерядко ги приемаме за нещо благодатно, сякаш ни облива с топла, радостна, духовна светлина. Струва ни се, че това са фаровете на нашето спасение. А всъщност много често усещаме миризмата на нашата гордост окаяна.

И, навярно, най-страшният идол за всеки от нас сме ние самите. Макар и да се опитваме с всички сила да докажем, че това не е така. Да вземем за сравнение пророк Илия, да видим как той се подвизавал, как безжалостно се отнасял към себе си. Той странствал в продължение на година в пустинята, отдал се 40 дни на най-строг пост. И всичко това, за да се прослави Бог, за да бъде Той изоставен. Пророк Илия така ревнувал за Бога, че останал без сили и веднъж помолил Господа да го унищожи, защото нямал вече сили да живее. Но дошъл отговор от Господа: „Не се безпокой, още 7000 праведни мъже съм запазил за Себе Си”.

И ние също трябва никога да не униваме в борбата със себе си, със своята гордост, с идолите вътре в нас, в нашето сърце. Понеже около нас има хора. Числото седем във Ветхия Завет – това е числото на пълнотата. Може да се каже, че 7000 мъже – това е Църквата православна, която е твърдина, Стълп и Крепило на Истината. Само Църквата е способна да постави всичко по местата му и да ни подскаже как правилно да вървим към Бога, как да се откажем от себе си и да Го приемем.

Най-важният урок, който можем да извлечем от житието на свети пророк Илия, това е разбирането за това, че да се откажем от собствената си гордост, т. е. от любовта към себе си, има само една възможност – искрено да заобичаме Бога и да Го обичаме винаги. Именно това желаем за всички нас, скъпи братя и сестри. Особено в днешния ден, когато прославяме пророка Божия Илия и му се молим да вложи в нашите души и сърца дух на любов и ревност в Богоугождението. Ние се молим той да просвети нашите умове и просветеното духовно око, което е умът, да имаме възможност да отличаваме идола от истинския Бог. Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев