КАКВО ТРЯБВА ДА Е ПЪРВО? Проповед на празника на великомъченика и целителя Пантелеймон

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Тези светци, които в съзнанието на Църквата са известни с титлата „целители”, се наричат също „безвъзмездни лекари”. Бидейки проводници на изцеляващата сила на Бога, те не поставяли на пътя на благодатта преграда от користолюбие и умножавали милостта, без да умножават сребролюбието. Те действали в духа на апостолите, на които било казано: „Даром приехте – даром давайте”.
Още Авицена казвал, че лекарят притежава слово, трева и желязо. И словото е първото. Именно такъв лекар бил свети Пантелеймон.
Пантелеймон се обучавал на лекарско изкуство от млади години при добри учители и, изглежда, вече бил постигнал съвършенство. Но колкото повече той, с доброто му по природа сърце, съпреживявал страданията на хората, толкова повече разбирал невъзможността да им помогне в най-главната им болест, която се нарича смърт, докато не срещнал Ермолай, християнски свещеник, също бъдещ мъченик. Веднъж, завръщайки се у дома след беседа с него, Пантелеймон  видял на пътя мъртво дете, ужилено от змия. Той започнал да моли Господа да възкреси умрелия, и Бог, предвиждайки бъдещото му велико служение на човечеството, изпълнил неговата молба. Детето оживяло, а змията, която се извивала около него, издъхнала.
Ето защо, прекрасно познавайки лекарското изкуство, Пантелеймон добавял към ножа и тревите словото, името Господне, което е по-остро от двуостър меч и по-благоуханно от миро. Лекувайки болните, той помнел казаното от Господа: „Болен бях и Ме споходихте”. И затова Бог всячески му помагал да изцелява.
Всеки от нас боледува и телесно, и душевно. Затова ние с такава любов, вяра и упование се обръщаме към молитвеното застъпничество на великомъченик Пантелеймон, който приживе лекувал немощите и болестите на хората и след своята мъченическа кончина не престава да помага на всички, които се обръщат към него.
На празника на този велик Божи угодник за всички нас е полезно още веднъж да се замислим за смисъла на болестите, които ни спохождат: Какво е това? Беда или съкровище Божие, което ни освещава?
В болестите можем да бъдем по-близо от всичко до Христа. Ако ние ги приемаме като Божие посещение, те стават източник за изцеление на нашата душа. Болестите са изключителна възможност, с която Господ ни дава да станем Негови съработници в нашето спасение. Това е непостижима милост Божия.