С КАКВО ДА НАПЪЛНИМ СЪСЪДА. ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

Църквата е удивително място, където може, намирайки се на земята, да се докоснеш до Небесата! Тук на нас, обикновените хора, се дарува неземна радост: ние можем да се преобразим и да станем съсъд, вместяващ в себе си невместимото, Самия Жив Бог! Чрез приемане в себе си на Тялото и Кръвта Христови, чрез съприкосновение с Божествената сила, чрез осъзнат преход от тъмнината към светлината.

Христос ни е подарил чудото на преображението на човека, като претърпял мъки на Кръста. По-рано това било достъпно само за избраните. Така, пророк Моисей, когато получил от Господа заповедите за вечния живот на Синайската планина, се докоснал до нетварната светлина на Божествения живот и се удостоил с преображение. Божието благоволение се отпечатало върху него и той сам станал животворящо слово, пробуждащо душите на хората!

По-късно Божествената светлина видели апостолите Христови Петър, Иоан и Иаков, когато се молели с Иисус на планината Тавор. Господ се преобразил пред очите им, като показал своето Божествено величие: от Иисус започнала да излиза светлина, лицето Му просияло, Той озарявал със светлина всичко наоколо (Мат. 17:1). В бъдеще отблясък от тази светлина, поразила апостолите, ще изхожда и от тях, озарявайки света със сиянието на Христовата истина.

Може да изглежда, че като явил Своето Божествено величие на планината Тавор, Иисус показал своята недосегаемост. Но това не е така. Всъщност светлината, излизаща от Христос, която видели Неговите ученици, излизала от Него винаги, просто дотогава тя била незабележима за човешкото око. Господ неведнъж казвал за Себе Си: „Аз съм светлината на света, който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Ин. 8:12).

Всеки от нас може да се измени, преминавайки от тъмнината на греха към светлината на покаянието. Това ще бъде и нашето Преображение! Когато човек престане да възприема себе си като потребител, живеещ в угода на греховните желания на своето тяло, когато разбере, че той е съсъд Божии, а неговото тяло – храм Божи, тогава той вече не ще смогне да се пълни с мерзости, оскверняващи съсъда и разрушаващи храма, но ще започне да изпълва себе си с добро. Така че този, който отпива глътка от този съсъд, също да се изпълва с добро.

Така Господ е подарил на всеки човек възможност да се преобразява, изстрадвайки дара на покаянието за нас, хората. Затова преди да направим нещо или да поискаме нещо от Бога, нека си припомним думите на преподобни Серафим Саровски: „Искай от Бога в името Христово това, което ти е нужно, но помни на каква цена Христос е получил власт да ти дари това!” То ест всеки от нас трябва да помисли достойно ли е неговото дело или неговата молба за Божията любов, за тези страдания и разпятието, които Той претърпял на Кръста. Няма ли да разруши това храма Божи, чието име е човек.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев