ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ДЕВЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното апостолско четиво намираме следните думи: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори” (1 Кор. 3:9-17).

Човекът е храм Божий. Това са много силни думи. Но за какъв човек става дума? Става дума за образа Божий в човека. Както чудесно се е изразил Фьодор Михайлович Достоевски в романа „Братя Карамазови”, достойнството на човека е в това, че той носи в себе си образа Божий. Именно в това, че в нас има образ Божий, в това, че ние сме създадени по Божий образ, се заключава и достойнството на човека, и в нищо друго; и Достоевски говори за това особено силно.

Но малко по-късно след Достоевски, се появил друг писател, който провъзгласил друга формула: „Човек – това звучи гордо”. Какъв човек? Не е казано; просто „човек – това звучи гордо”. А ако този човек върши беззаконие, ако хвърля бомби, ако измъчва, терзае други хора? Нима може да се каже, че името на такъв човек звучи гордо? Ето защо ценността на човека се определя не толкова от неговата природа (макар, разбира се, също и от природата, защото тя е от Бога създадена), колкото от неговата личност.

Човек може да бъде творец и разрушител, обичащ и ненавиждащ, радващ се и озлобен, – ние познаваме различните типове човешко поведение. Затова днешните думи на апостола „знаете ли, че вие сте храм Божий?” са, от една страна, свидетелство за Божествения замисъл за човека, но, от друга страна, са и силно напомняне за това какъв трябва да бъде човек съгласно Божествения замисъл. Човек трябва действително да стане храм на живеещия в него Свети Дух. Това е и главното предназначение на човека – не в това името му да звучи гордо, а в това – в неговия живот да се отобразява Божието присъствие. Именно с такъв живот и с нищо друго се свързва наше разбиране за щастие.

Ако тези Божествени слова влязат в съзнанието на съвременния човек, тогава той ще разбере колко справедлива е руската пословица „без Бога – ни до порога”, т. е. без Бог сме за никъде. Ще разбере, че истинско щастие – всеобемащо, започващо тук, на земята, и преминаващо във вечността, – човек не може да придобие без Бога. Щастието може да е онагледено – успех, пари, обществено положение, добра кола, дом; но ние знаем какви трагедии се случват в богати имения и прекрасни апартаменти. А външните условия за живот, толкова въжделени за някои, стават абсолютно безполезни пред лицето на болестите, скърбите, семейните драми и много други неща, които не дават покой на човека независимо от неговото материално благосъстояние или обществено положение.

Удивителните думи на Фьодор Михайлович Достоевски кореспондират с днешното апостолско четиво: знайте, че вие сте храм на живеещия във вас Дух Божи. И ако човек става храм, вместилище на Божествения Дух, тогава греховете му се опрощават, изпепеляват се неговите недостатъци и човек независимо от образованието, положението в обществото и още повече материалното богатство започва да живее с Божествения живот. Благодатта Божия укрепява вътрешния живот на човека, и заедно с нея идват в сърцето радост, покой, мир, способността да търпиш и да прощаваш, но, най-важното, способността истински да обичаш, – а нали това е и върхът на щастието.

Следователно, всеки, който търси щастие, е нужно да отговори на въпроса: а какво определя самата възможност да притежава това щастие? И смисленият отговор ще бъде такъв: всичко това, към което се стреми човекът, – власт, богатство, обществено положение – по никакъв начин не формира вътрешното духовно състояние, наричано щастие. Това съвсем не значи, че е нужно да се откажем да работим, та в съответствие с работата да имаме добро материално положение, да се стремим да развиваме своите интелектуални, духовни и прочие способности и в отговор на това да получаваме признанието на околните, включително изразяващо се в кариерно развитие. Всичко това е напълно възможно, Господ не отхвърля такъв стремеж на хората, но Той предлага на всички нас правилно да поставим акцентите в живота си. И ако стремежът към външен успех стане доминиращ в нашия живот, ако всичко друго остава на заден план, тогава несъмнено, човек губи самата способност да бъде щастлив. А ако много кратко, буквално с две думи, днешното четиво ни призовава да осъзнаем: за да бъдем щастливи, за да станем храмове Божии, трябва да отворим сърцето си за Бога и да помним, че общението с Бога, животът в Христа – това е и единственият път, който води към човешко щастие.

Вразумени от словото Божие и от забележителните мисли на нашия велик писател, нека се стремим така да вървим през живота, та Духът Божий да господства в нас и животът в Бога да стане наш живот. Амин.