ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, поздравявам ви с празника Рождество на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Ние чухме историята за нейното раждане, историята на Нейните родители – праведните Йоаким и Анна и за нас е съвършено очевидно, че още преди да се роди Дева Мария, Тя била особена избраница Божия, предназначена да стане Майка на Спасителя, нашия Господ Иисус Христос.

Това високо предназначение било подготвено, разбира се, за единствен човек на земята, но то има отношение и към всеки от нас. Дева Мария била избрана да бъде Майка на Сина Божи, та всеки от нас да може да избере за себе си, да последва нейният Син, да стане християнин или да се откаже от това. Всеки от нас има възможност да стане човек, който е видял нещо повече, отколкото всички останали, не само в пределите на този временен, земен живот, но и във вечността.

За какво всеки от нас се е появил на земята? Няма нито един човек, чийто живот би бил безполезен, който би бил предназначен за зло, погибел и неправда. Понякога човек, бидейки същество свободно и разумно, самостоятелно избира за себе си пътя на греха, но това не значи, че той се е родил за това. За да можем ние да изберем пътя на спасението, на днешния ден се родила Пресветата Дева. Тя, бидейки Майка на Сина Божи, е станала за нас още и пример как трябва да следваме Христос.

Всеки от нас, какъвто и да е искал да стане, какъвто и да е искал да бъде в този живот, както и да си е представял този свят и своето място в него за в бъдеще, на първо място, навярно, би искал да стане истински човек. Такъв, какъвто го е замислил Господ, когато го привел в този свят, та човек да познава света, да го управлява и, най-важното да бъде щастлив. Понякога, забравяйки за това най-високо и главно предназначение – чрез вярата да се съединява с Бога и чрез познанието на Твореца да бъде щастлив в този свят, – човек избира пътя да бъде щастлив без Бога.

Ние получаваме образование, вслушваме се в наставленията на родителите, на по-старшите, на учителите и наставниците, и те на твърде много неща ни учат – как да си приготвим храна, как да се обличаме, как да преживеем зимата и лятото, как да придобием професия, как да отговорим на този, който ни обижда, или да простим на този, който е бил към нас неправ. Но всички тези съвети и наставления, които определят нашето бъдеще, не ще имат важно и решаващо значение, ако не си отговорим на най-важния въпрос: с Бога ли е нашият живот или без Бога?

Ако, имайки възможност да изберем живот с Бога, ние я отхвърлим, тогава всичко, което постигаме и придобиваме, не може да ни направи щастливи. Ние виждаме твърде много примери, когато хората съзирали смисъла на своя живот в постигането на някаква цел, която си поставяли пред себе си. Някой искал да забогатее, някой – да се прослави, някой – нещо да изобрети или построи. Човекът е единственото същество, което може да си представи светът такъв, какъвто той още никога не е бил. Само в това можем да приличаме на Твореца. Ние нещо създаваме, строим, правим, придобиваме, подобряваме, а после изведнъж, постигнали своите цели, разбираме, че не сме станали щастливи. Защо така се получава? Понеже човек е създаден да бъде щастлив в Бога и с Бога.

Когато човек е с Бога, когато изпълнява най-важното си предназначение, тогава и всички останали постижения в неговия живот хармонично се устройват около тази главна цел, правят човека щастлив и блажен – такъв, какъвто го е замислил и Господ. За да имаме възможност да изберем този път, Пресвета Богородица се родила в днешния ден.

Поздравявам всички вас с празника и на всички желая всеки от нас да намери за себе си този път в живота, да намерил своето най-високо предназначение – да бъде с Бога. Това е възможно за всички, независимо от това, къде живеем и какво вършим, какво образование сме получили и кои са били нашите родители, учителя и наставници. Всеки може да избере за себе си да живее с Бога и в общение с Него. Ако всичко останало бъде построено около това, човек всеки ден, като се събужда, ще благодари на Бога за това, че Творецът му е подарил този живот, а той е намерил в него своето място.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев