ПРИТЧАТА ЗА БОГАТАША И ЛАЗАР

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, ние току що чухме с вас историята за богаташа и Лазар. История, която, на пръв поглед, подкупва със своята очевидна простота.

Пред нас са двамата главни герои – човеци, които още тук, на тази земя, са разделени от пропаст. Пребиваващи, в крайна сметка, в различни светове.

От една страна е богаташът. Успешен, състоятелен, най-вече, уважаван от мнозина свои съграждани. Човек, чийто дом е обект на възхищение, и притегателен център. Нали за него е казано, че той пирувал разточително, т. е. устройвал пиршества и трапези. Едва ли е прекарвал времето си в самота.

От другата страна е Лазар, който не е просто беден, той се намира извън рамките на човешкото общество. За него няма място сред нормалните хора. Неговият приятелски кръг това са псетата, които идват да лижат неговите струпеи, опитвайки се някак си да облекчат неговата болка.

Много просто е да помислим, когато четем или слушаме тази история, изпълнена с живи и ярки образи, че тя говори за неправедността на богатството като такова. За това, че ако човек живее добре, в доволство тук, то непременно ще получи „компенсация” за този начин на живот в отвъдния свят. И обратното – ако живеем, страдайки, или в нищета, ще получим възнаграждение после. Но нали ако проблемът би бил само в богатството или в добрия начин на живот, тогава Авраам би се оказал, навярно, с нещастния богаташ! Нали той самият бил богат.

Изглежда, че днешната притча не е за отвъдния свят. Тя не е за това, което ни очаква след гроба. Сам Христос казва днес, че педагогиката на ада не работи. Може, колкото ви харесва, да плашите с неизбежността на смъртта, на вечните мъки, с наказание, но едва ли подобен дискурс ще може макар и малко да измени сърцето на човека.

Иисус ни предлага днес да се вгледаме в самите себе си – по възможност честно. Този призив може да си остане напразен. Нали ако си припомним богаташа, ще видим, че той бил не просто облечен в дрехи ушити от най-скъпата тъкан, която можем да си представим. Неговото сърце се оказало също било „обшито”. То било обшито със злато и скъпоценности и не виждало другия човек. Но нашето сърце може да бъд затворено не само от богатство, не само от скъпоценности, а от каквото и да е. От нещо, което в нашия живот идва на преден план и затваря сърцето за Бога и ближния.

Ние с вас, в крайна сметка, сме покрити със струпеите на греха. В сърцето на всеки от нас има нещо некрасиво, нещо неистинско, нещо страшно. Нещо, което ни прави да приличаме на Лазар. Нещо, което завинаги трябва да ни изключи от общение с Бога.

Ключът към днешната история е в името на самия бедняк – то дословно се превежда като „Бог е моя помощ и моя зашита”.

Повече от всяко очакване, свръх всяка надежда! Ако ние честно се взрем в самите себе си и видим своята неправда, видим своя грях, тогава ще разберем, че нашата надежда е само в Бога. Само в Него ние можем да придобием спасение и само заедно с Него можем да наследим Царството Небесно. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев