ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПРЕДИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки благочестив  православен християнин  пребивава сега в трепетно очакване на идването в света на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос. В продължение на няколко седмици Светата Църква със своите песнопения и със самата подредба на църковни служби ни подготвяше за приемане от сърцето и осмисляне от ума на великата тайна на благочестието. Повече от пет хиляди години ветхозаветният народ Божи в греховна теснота очаквал това славно събитие. За възпоменаване на това очакване е установен от Светата Църква петседмичен пост.

Човекът, извършил грехопадение, загубил своето царско достойнство, лишил се от първосъздадената красота и богоподобие.  Външният прогрес породил у някого илюзията, че в нашия живот нещо се е подобрило. Но всъщност, душата – най-ценното, което притежава човек, по старому е обременена от греха и смущавана от страстите и пороците, изобилстващи в света.

В тази предрождественска  неделя ние чухме в четивата от Свещеното Писание ветхозаветни имена (Мат. 1:1-25), прославили иудейския народ. Господ избрал този народ, за да съхрани той на земята паметта и почитането на Единия истински Бог. На всеки човек е присъщо неизтребимото вродено религиозно чувство. То може да приведе човека към Бога, но може да бъде насочено и към лъжливи идеали. В това ние се убеждаваме,  изучавайки историята на езическия свят с неговото безчислено множество богопротивни идоли. Запълвайки изгубеното истинско богопочитание, човекът си създавал кумири от всичко, което не се поддавало на рационално обяснение. И само на иудейския народ било отредено да съхрани верността към Единия Истински Господ и да подготви цялото човечество за приемане на Месията. И макар на мнозина от нашите съвременници имената на ветхозаветните праотци да не им говорят почти нищо, това по никакъв начин не умалява тяхното величие.

Свети апостол и евангелист Матей разделил цялата ветхозаветна история на три периода: от  Авраам до Давид, от Давид до преселението във Вавилон и от вавилонското преселения до пришествието на Христа Месията. В историята на иудейския народ първият период съответства на периода на патриарсите, вторият – на царския, а третият – на периода на управлението на първосвещениците, назован от историците „смутно време”. Защо именно това евангелско четиво Църквата ни предлага в навечерието на празнуването на Рождество Христово? Не на последно място, за да ни напомни още веднъж, че никакви смени на държавната власт, усъвършенстване на гражданското законодателство, политически идеологии сами по себе не водят към духовно възрастване на човека. Ако ние не живеем с вярата и сме загубили синовна преданост към Бога, ако не се стремим към богоуподобяване, грехът няма да си тръгне от нас; напротив, още повече ще се задълбочава и изостря.

На какво още следва да обърнем внимание при четенето на родословието на Христа Спасителя? И у евангелиста Матей, и у евангелиста Лука, в съответствие с  традицията, която съществувала у източните народи, в родословието на Иисус се  упоменават предимно мъжките представители  на рода. Обаче в този списък намираме и четири женски имена, при това принадлежащи на такива, които, както уместно отбелязват тълкувателите, не може да се считат за пример за подражание. Имената на жени свързани с грях и позор, включени в родословието, за да укорят надменността на иудейските книжници и на всеки горделив човек, превъзнасящ се с показно благочестие. Както отбелязва свети Йоан Златоуст, евангелистът ни показва как  Господ не се гнуси от нашия позор, Той взема върху Си греховната природа на човека, за да я изцели. Според блажени Теофилакт, упоменаването в родословието на Иисуса Христа не просто на жени, а още и на езичници, било предсказание, че Църквата Христова ще се състои предимно от езически народи.

Евангелското родословие не трябва да остави у никого съмнение в това, че ние сме родствени на Христа Спасителя по нашата човешка природа. Бог се е въчеловечил, за да излекува нашите рани и да възпре нашето отдаване на греха. По същността си Боговъплъщението е ново творение. Сега в тайнството Кръщение на всеки вярващ се дава възможност да се приобщи към природата на Новия Адам.

Със своя ограничен ум човек не е способен докрай да осъзнае цялото безгранично величие на тайната на Боговъплъщението. В едно от своите съчинения блажени Йероним Стридонски описва как пребивавайки във Витлеем, стоял пред  малките ясли неспособен да разбере как могли те да вместят Самия Господ. И тогава той извикал към Твореца: „Господи, как Си се вместил в тази теснота? Какво да направя, за да Ти помогна?”. И чул от Богомладенеца: „Пей само „Слава във висините Богу” и опитай да се бориш със своята човешка страст”. Твърде прост се сторил на блажени Йероним този отговор и той отново извикал: „И все пак какво да Ти отдам, Господи?”. „Нищо не Ми е нужно – чул отново, – защото Мои са земята и небето. Ако имаш какво да отдадеш, отдай го на ближния си”. „И все пак, – още по-настойчиво извикал блажени Йероним, – все пак, Господи, аз съм Твое творение, аз съм Твой раб, с какво да Ти помогна?”. И тогава Богомладенецът му казал: „Ако ти си ми толкова верен, тогава отдай Ми твоите страсти, отдай поруганата си съвест и ще бъдеш спасен”.

Действително, скъпи братя и сестри, ние сме родствени на Христа по плът. Но както говори апостол Павел, това наше родство с Господа се определя не по кръв, а по дух. Затова оставащите подготвителни дни до срещата с нашия Господ и Бога и Спасител Иисус Христос да посветим на очистване на своята душа и сърце, за да устроим неръкотворни ясли за Богомладенеца Христос. Нека в тези дни да не се услаждаме от самомнението си, а да започнем да бодърстваме, за да не проспим явяването на Витлеемската Звезда,  показваща пътя на всеки християнин. Нека се подготвяме нашият Господ и Бог Иисус Христос да се всели в нашето сърце, в нашия ум. Нему слава во веки веков. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев