ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ПЪРВОМЪЧЕНИК И АРХИДЯКОН СТЕФАН

Версия за печат

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! В тези рождественски светли дни Светата Църква ни призовава да се радваме за боговъплъщението на Спасителя. Днес, на третия ден на празника, ние отбелязваме паметта на великия свят мъченик, когото Църквата нарича първомъченик – архидякон Стефан.

Той бил един от първите служители на Църквата. Скоро след Петдесетница, за да организират правилно богослужебния процес, а също да се грижат за препитанието на хората, апостолите учредили института на дяконите. И архидякон Стефан бил един от първите седем дякони на Йерусалимската Църква. Него Господ удостоил с честта да стане първомъченик. Някой може да попита: а какво да кажем за Витлеемските младенци, които също пострадали за Христа? Те били всички убити от безжалостния цар Ирод.

И тук възниква въпросът: а какво е мъченичеството? И кой е мъченик? Ако подходим към тази дума буквално, то мъченик е всеки, който претърпявал някакви мъчения. Но ако се обърнем към гръцката дума, която обозначава същото понятие в гръцкия език, тогава ще видим, че смисълът на думата донякъде се променя и нашата представа за мъчениците и за мъченичеството се обогатява.

Мъченик в превод от гръцки означава свидетел. Но свидетел, който свидетелства за нещо, за някаква истина не само с думи, а с цената на своя живот, свидетелства със своята кръв. Това е много важно уточнение, защото ние често възприемаме нещата формално, буквално, без да схващаме техния истински смисъл.

Както, например, преподобни Серафим Саровски е казал, че доброто, което се върши не заради Христос, няма ценност в Божиите очи. Ето така и много мъчения нямат смисъл, нямат стойност, ако не са свързани със свидетелство за Христос. Ако погледнем историята, ще намерим много различни типове хора, които са страдали от различни мъчения, които били изтезавани, подложени на мъчения, но никой не ги признава за мъченици. Понеже те били измъчвани не заради Христос. Техните мъчения не били придружени със свидетелство за Христос.

Архидякон Стефан бил първият, който засвидетелствал Истината за Христос със своята кръв. Тогава едва започвали гоненията на християни. Скоро след образуването на Църквата Христова, след слизането на Светия Дух, израилското общество започнало да осъзнава, че се появила някаква нова сила, която не отъждествява себе си с ветхия Израил. И като реакция срещу образуването на Църквата започнали гонения и преследвания.

Архидякон Стефан много мъдро и точно показал историята на спасението, разказал, в какво историята на спасението се разминава и в какво си прилича с историята на народа Божи, и това довело до ярост противниците на Спасителя, и те с ярост замеряли свети Стефан с камъни. Той си остава за нас пръв сред мъчениците, пръв, който съзнателно отдал своя живот в името на свидетелството за Христос и за Христос. Вглеждайки се в подвига на мъчениците, ние, разбира се, сме изумени от това дръзновение, което имали тези хора – дръзновение в слово и мъжество.

Но и всеки от нас може да бъде съпричастен към подвига на мъчениците, в смисъл към подвига на свидетелството за Христос, ако ние вършим добри дела, ако се отнасяме добре с хората, които ни заобикалят, с ближните, които, може би, още не са просветени със светлината на Христовата истина. Но ако те видят нашите макар и неголеми добри дела, знаят, че сме християни, и не хулят след това вярата Христова, ние също ставаме съпричастни към този подвиг на свидетелство за Христос. Да даде Бог заради нас името Божие да не се хули, а да се слави. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев