ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ПРЕПОДОБНИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, днес отбелязваме паметта на основателя на монашеството – преподобни Антоний Велики. Преподобни Антоний ни е оставил много съвети относно организирането на монашеския живот, които той извлякъл от собствен опит. Неговите наставления могат да бъдат полезни не само за монашестващи, но и за миряни. Нали крайната цел на живота и на едните, и на другите е спасението на душата. Монасите се оттеглят от света не поради презрение към хората, но от любов към Бога, стремеж към дълбоко покаяние и молитва.

Синаксарът ни предлага следната назидателна притча. Имало трима приятели. Всеки от тях желаел да угоди на Господа в някакъв християнски подвиг. Първият решил: „Аз ще посветя своя живот на примиряване на враждуващите”. Вторият казал: „Аз ще посветя своя живот на грижа за болните”. А третият помислил: „Аз ще се оттегля в пустинята и ще положа всички сили, за да изцеля своята душа от греха с помощта на Божията благодат”.

След известно време те отново се срещнали. Този, който искал да стане миротворец бил обзет от недоволство и раздразнение: „Колкото и да им говоря, както и да ги убеждавам, всичко е безполезно! Всеки държи на своето” – споделил той със своите приятели. В ропот и изнемога от предприетия подвиг пребивавал и този, който се грижел за болните: „Искаш, както е най-добре, а се получава, както е обикновено. Никаква благодарност!” – възмущавал се той. Само третият, който се оттеглил от света, бил в спокойно, умиротворено състояние на духа.

„Как ти се удаде да запазиш душевен мир, нима не си се сблъсквал със същите скърби и трудности, с които и ние?” – учудвали се приятелите. На което той отговарял: „Ако мътната вода постоянно се разклаща, тя така и ще си остане мътна. А в спокойно състояние тинята се утаява на дъното и на повърхността остава чиста вода”.

Разбира се, това не означава, че ние трябва да се отдалечим от външните християнски добродетели, да не примиряваме враждуващите, да не помагаме на страдащите, защото Сам Господ казва в Свещеното Писание: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. … Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 7:7,9). И преподобни Антоний Велики пише: „ събудил се, узнай, кой от братята или сестрите боледува и кому е нужна помощ”. Но да помогне на другите ще може само този, който се е справил със своите слабости и страсти, както казвали в древността: „Лекарю, изцери се сам!” (вж. Лука 4:23).

Само това уединение е угодно на Господа, което се извършва от любов към Него и ближния, когато човек, отдалечавайки се от суетата на света, се старае да намери Бога в своето сърце, очиствайки го със сълзи на покаяние и гореща молитва. Именно в това се заключава смисълът на монашеския постриг – с много трудове се придобива Царството Божие (ср.: Деян 14:22).

И тук има също назидателен пример в лицето на преподобни Антоний Велики, претърпял в първите година на монашеския живот големи нападения и изкушения от дявола. Подобно на Антоний Велики по този път преминали мнозина подвижници – и в първите векове на християнството, и днес.

Нека се стараем да подражаваме в християнските добродетели на светите подвижници, чийто живот е за нас пример за духовна борба и победа над себе си. Още веднъж ви поздравявам с празника на преподобни Антоний Велики. По неговите молитви Господ да ни укрепи в носене на християнския подвиг, за да придобием и ние Царството Небесно. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев