ЕВАНГЕЛСКАТА ИСТОРИЯ ЗА ЗАКХЕЙ НИ УЧИ КАК ДА РЕАГИРАМЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО НА БОГА В НАШИЯ ЖИВОТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В Евангелието много рядко се описва външността на човека. Именно затова ние не знаем как изглеждал Господ Иисус Христос, какъв бил на ръст, какви били очите Му, косата, брадата. Ние не знаем как изглеждала Пресвета Богородица, как изглеждали светите апостоли, какви били на ръст или възраст. Всички тези подробности евангелистите оставят зад скоби, защото те говорят винаги за най-главното и не обръщат внимание на второстепенното.

Но за Закхей – персонажа, който се упоменава в днешното евангелско четиво – ние знаем, че той е бил малък на ръст. Защо евангелист Лука, който не е описал как изглеждали Иисус Христос и Пресвета Богородица, или светите апостоли, решил изведнъж да упомене за ръста на Закхей? Преди всичко, по тази причина, че този човек извършил постъпка – той се покатерил на дърво, за да види минаващия покрай него Иисус. А направил това именно, защото бил малък на ръст, защото разбирал, че заради тълпата не ще види знаменития Човек, за Който всички наоколо говорели.

Закхей бил митар, т. е. събирач на данъци в полза на римските окупатори. Такива хора били презирани от еврейския народ, защото се считало, че те сътрудничат с окупационната власт. В същото време, бидейки митар, той заемал достатъчно високо място в йерархията. Съответно, за човек от такова ниво и такъв ранг да се възкачи дърво и да стане посмешище за хората е постъпка смела и дръзка. И Закхей никога не би извършил такава постъпка, ако не би имал силно и горещо желание да види Господ Иисус Христос.

Христос не могъл да не забележи такъв човек. „Закхее! – казва му Той – слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти” (Лк. 19:5). Такава милост Закхей въобще не очаквал. Неговото желание било да види Иисус Христос, минаващ покрай него, а Господ не само му обърнал внимание и го нарекъл по име, но още и казал, че ще дойде в неговия дом.

Когато Христос бил вече в дома на Закхей, мнозина фарисеи и книжници роптаели, че Той е влязъл в дома на грешен човек, който сътрудничел с римляните, т. е. с езичници, а, значи, постоянно се намирал с тях в общение и във взаимодействие. Но Закхей, преизпълнен с радост от това, че го посетил Христос, казва: „Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно” (Лк. 19:7).

Защо произнесъл той тези думи? Нима Господ от искал нещо от него или казвал, че Закхей трябва да раздаде своето имане на бедните, както, например, казал на един богат юноша, който попитал какво не му достига? От Господа Иисуса Христа ние не чуваме никакви въпроси, но чуваме отговора на Закхей – едновременно емоционален и спонтанен, но в същото време старателно премислен. Той не обещава да раздаде на бедните цялото си имане, да вземе кръста си и да последва Христос. Закхей казва: „Ще раздам половината от имота си”, – т. е. половината ще остави за себе си. И тези, които някога с нещо е ощетил, Закхей иска да възнагради в четворен размер – ни повече, ни по-малко. Защо четворно? Понеже така е предписано в закона Мойсеев.

Господ приема искрения порив на сърцето и душата на Закхей, и му казва, навярно, най-важните думи в неговия живот: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото” (Лк. 19:9-10). Разбира се, Закхей не очаквал тези думи, които показвали как Господ Иисус Христос видял неговата постъпка и душевния му порив. И с цялото си сърце Закхей откликнал на присъствието на Господа в своя дом. Да, той ще продължава да живее така, както живял по-рано, изпълнявайки своите задължения, които изпълнявал преди. Но заедно с това той сега ще живее другояче: ще се грижи за бедните, няма да ощетява хората, на всички тези, на които е нанесъл обиди със своя предишен живот, ще въздаде четворно,така че никой да не бъде ощетен от него и лишен от внимание.

Евангелската история за Закхей ни учи как трябва да реагираме на присъствието на Бога и намесата Му в нашия живот. Господ много често идва при нас –- в нашите домове, в нашите сърца. Ние се срещаме с Него в храма на Божествената литургия. Ние Го приемаме вътре в себе си и сами ставаме дом, в който Той живее.

Но често ли откликваме на Неговото Божествено присъствие така, както откликнал митарят Закхей? Често ли се оказваме способни да мислим за другите хора, да им въздаваме за всичкото сторено ни добро и да компенсираме с нашите добри дела обидите, които сме им нанесли? Способни ли сме, надмогнали срама, да се възкачим на дърво, за да видим минаващия Господ Иисус Христос? Често ли сме способни да видим Господа, когато Той минава покрай нас и не се ли оказваме в тълпата, заети със съвсем други мисли и чувства?

Евангелист Лука неслучайно ни е разказал този епизод. Евангелията са изпълнени основно с разкази или за чудесата на Иисус Христос, или с Неговите поучения и притчи. В Евангелията почти няма такива обикновени житейски истории за някакъв малък човек, който се покатерил на дърво, за да види Иисуса Христа.

Свети евангелист Лука ни е разказал за Закхей, за да не униваме никога и да не губим Господа от поглед, ако Той преминава покрай нас или е наоколо; за да откликваме на Неговото Божествено присъствие в нашия живот, на Неговото посещение така, както откликнал Закхей – с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си твърдост и с всичките си помисли. Именно така, както Господ ни е заповядал да обичаме Бога и ближните.

Нека се вслушваме в евангелските разкази и да ги съотнасяме със своя живот. Нека се учим от добрите примери как подобава да реагираме на Божието присъствие в нашия живот. И нека молим Господа да ни даде духовно зрение, което никога да не позволи да Го отминем, когато Той се оказва край нас. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев