ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Чухме днес от светото Евангелие притчата за блудния син. Някакъв човек, очевидно богат, имал двама сина. По-малкият, навършил пълнолетие, подхранван от мисли за „свободен живот”, поискал да поживее отделно от баща си, но ползвайки се от това богатство, което натрупал с немалко труд, неговият баща. И чудна работа: в Евангелието не е казано, че бащата започнал да го разубеждава – той спокойно отдава полагаемата част от своето имане на непокорния си син.

Това, което станало по-нататък, е урок за всички нас. Разбираемо е, лесни пари, младост – всичко кипи, иска му се да удовлетвори порочните наклонности. Много „приятели”, безпътни спътници... И пропилял малкият син наследството, живеейки блудно, развратно. Всичко свършило и „приятелите” се разотишли, никой не останал с него, никой не помага. Гладът и душевната пустота започнали да угнетяват този безпътен син... Тогава си спомнил бащиния дом, как живял спокойно и сито. Печал обзела сърцето му, но това била тази печал, която води към радостта. Той решава да отиде при баща си и да поиска прошка, като каже: „Мой мили тате! Съгреших пред небето и пред тебе и съм достоен да се нарека твой син. Но ти ме вземи като един от наемниците, от твоите слуги”. И с тези мисли той отишъл в бащиния дом.

А бащата го боляло сърцето, натъжил се и се молел за своя пропаднал син. И само като чул, че той си идва у дома, захвърлил всичко и изтичал насреща му. И казал на слугите: „Донесете богата премяна и пръстен като свидетелство, че това е мой син”. Не синът се хвърля на шията на баща си, а бащата прегръща сина и казва: „Колко си обеднял, огладнял, одрипавял! Влез в бащиния дом, аз ще те стопля с любовта си”. И заповядва да заколят най-голямото теле, за да устрои пир.

Но той имал и друг син, който честно се трудил, който винаги бил край него. Последният бил на полето и чул как бащата посреща този блуден брат. Сърцето му се натъжило, той пристъпва към баща си и казва: „Колко години аз честно се трудя, а ти нито веднъж не си ми заколил козле, за да се повеселя с приятели. А на този блуден твой син, който ни изостави и пропиля общото ни имане, ти оказваш такава чест”. И бащата отговоря: „Ти, сериозно ли, сине мой! Всичко това, което имаме, е твое! Но виж брат си, който бе погинал и се завърна. Ние ще му помогнем, ще го приласкаем, ще му простим, защото погинал бе и възкръсна”.

Защо Светата Църква е постановила да се чете тази притча за блудния син на прага на Великия пост? Тя се отнася непосредствено до нас. Ние с вас, наричащи се християни, често виждаме в своя живот нещо подобно. В кръщението душата ни е била очистена, но постепенно страстите поискали „свобода” – от правдата от Бога, от Неговите заповеди. И тази свобода ни е развращавала, ние сме се хвърляли в морето на греха и разврата, в пиянство и блуд. Но колкото повече сме се увличали от пороците, толкова повече нашата душа обеднявала, защото такъв е законът на духовния живот. Страстите са като диви зверове, като вампир, те никога не биват сити. Виждали ли сте някога удовлетворени тези страсти? Никога! През цялото време човек пропада в тази бездна…

Чистотата ни е заповядана от Бога. И ние, подобно на блудния син, трябва да разберем, че истинската свобода и богатство са там, където е Бог, където са Неговите норми, правда и заповеди. Ето за това ни напомня Църквата в дните преди Великия пост. Това осъзнаване непременно ще ни поведе към нашия Отец – към Бога. И тази притча показва, че колкото и низко да сме паднали, Господ е готов и чиста дреха да ни даде, и царски пръстен на ръката ни да надене…

Някой е казал, че, ако Евангелието би било изгубено и се е запазила само притчата за блудния син, – в нея е цялото Евангелие, в нея се говори за най-важното – за любовта и милосърдието на Отца. Тази притча е за обичащия и прощаващ Бог.

Днес, стоейки в храма на Божествената литургия, да си спомним за нашия Отец Небесен и с покайно чувство да кажем: „Съгреших пред небето и пред Тебе. Вземи ме като един от Твоите слуги!” И повярвайте, че обятията на Отца ще бъдат вече разтворени, чистата дреха приготвена, царският пръстен. И вие ще почувствате радостта и всеопрощението на Бога. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев.