ПРИЗНАНИЕ

Версия за печат

Да, охотно чета православна книжнина. Ради Вярата, чедолюбивата ни Църква Майка, всебългарщината, но същевременно изпитвам и услада от езика: той, в зависимост от употребяващия го, може да изобилства с думи, които ги няма другаде, пък са наши, а не готовляци, надомъкнати от маймунлуци. Къде вън от него бих научил, примерно, красивото прилагателно боголик/а/о/и? Ще подкрепя това мое увлечение с глаголи два: охристявам и одяволявам, в добавък охристявам се, (да) се охристя; одяволявам се, (да) се одяволя.

Какво значат необичайните слова? Охристявам се ще рече изпълвам се с Христа, Господ ме е осенил; одяволявам се – изпълвам се с дявола, яхнал ме е лукавият. Ако някого изпълва го Бог, той е обожен. Срещнах: първият обожен човек е Дева Мария. Съответно може да извличаме производни: охристяване, охристен, охристеност, охристяващ; одяволяване, одяволен, одяволеност, одяволяващ.

Как да се не прехласвам и възторгвам пред езика нам насущний?