„Богородице Дево, радвай се, Благодатна Марие, Господ е с Тебе”, – така се обръщаме в молитва към Божията Майка. Тези думи водят своето начало най-вече от празника Благовещение на Пресвета Богородица. Думата „Благовещение” в превод от църковнославянски език означава „блага вест”, „радостно известие”.
Преди малко повече от две хиляди години, в малкия град Назарет Галилейски, който бил тогава в пределите на Римската империя, за първи път прозвучало това радостно приветствие. Архангел Гавриил възвестил на Чистата Отроковица, че Тя е намерила благодат у Бога и е избрана да стане Майка на Сина Божи (вж. Лк 1:30).
Това дългоочаквано събитие станало възможно, когато се явила тази Богоизбрана Отроковица, Която така възлюбила Бога, че единствена от всички хора смогнала да произнесе простите, но изпълнени с голямо доверие и жертвена любов думи „Ето, рабинята Господня, нека ми бъде според думата Ти” (Лк 1:38).
Ще последваме ли ние нейната самоотверженост и ще смогнем ли подобно на Чистата Отроковица така да приемем всички житейски обстоятелства като всеблага воля Божия за нас? Или да се отклоним от пътя на спасението, поддали се на малодушно съмнение: дали в нашите скърби се проявява благият Промисъл на Бога и Неговото милосърдие?
Един подвижник е казал: „Волята Божия е там, където човек се старае да я следва”. Ние в ежедневието си твърде често наричаме „воля Божия” плачевните следствия от своите безобразни постъпки, оправдавайки с това самите себе си. Но волята Божия не се проявява в злите дела на човека, които той върши по собствена воля. Волята Божия се състои в това всички да се спасят, затова Господ като любящ Отец и злото насочва към добро. Свети Василий Велики вижда същността на злото в лъжовното, греховното и неразумното самоопределение на човека, противопоставящо своята свобода на волята на Божествената воля, а чрез това – в отдалечаване от Бога, истинското Добро за християните.
Господ не ограничава волята на човека, но допуска той свободно да избира: да бъде раб Божи или роб на греха. В същото време Господ не оставя напълно човека, връщайки го с различни житейски обстоятелства на пътя на спасението. Такива примери за действието на Божия Промисъл са множество – и в нашия личен живот, и в живота на народите, и в историята на цялото човечество. Ние ги наричаме чудеса. Най-великото чудо в домостроителството Божие за нашето спасение ни се открива в празника Благовещение.
А този празник ни учи още как трябва да откликва благодарното сърце на призива на Божествената любов. Добър пример за следване на Божията воля ни е дала самата Божия Майка. Благодарение на нейната самоотверженост и духовно благородство е настъпило началото на нашето спасение. „Днес е началото на нашето спасение” – се пее в тропара на празника.
Поздравявам ви с Благовещението на Пресвета Богородица и нека нейният покров да пребъдва над всички вас.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев