ВРЕМE E ДА СЕ ЗАЕМЕМ С ПИСАНИЕТО

Версия за печат

Днес ние празнуваме паметта на преподобни Йоан, игумен Синайски. В книгата си

под название „Лествица” той пише за поста така: „Постът е сдържане от многословие”. Според Йоан Лествичник, постът се състои не само в обуздаване на червото, но и в обуздаване на езика.

Езикът се обуздава много трудно. В Посланието на Иаков е казано даже така: „Езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло” (Иак 3:8).

​Преди години един италиански поет се жалвал, че всички говорят и говорят, или, още по-лошо – пишат и пишат. Сега на мода е безкрайно ток-шоу. Не е важно на каква тема разсъждават участниците. Любопитно е друго: започнал да говори, никой не може да се спре, думите бликат от говорещия като неудържим поток, така че водещият е принуден да го прекъсва, да го спира, да загражда многоречивите уста.

​Да се опитаме да следваме наставлението на преподобни Йоан, да се опитаме да говорим по-малко. Беседвайки един с друг, да не многословстваме, да не говорим излишни, празни думи. Многословието води към пустословие, пустословието – към сквернословие, сквернословието – към хула.

​Най-важните думи, излизащи от устата ни – това са думите на молитвите. Нека бъдем сдържани и в тях. В Евангелието звучи упрек към книжниците и фарисеите за това, че „лицемерно дълго се молят” (Лк 20:47, ср. Мат. 23:14). Спасителят учи своите ученици да се молят така: „Кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути” (Мат. 6:7).

​В молитвата ние се обръщаме към Бога, Който знае от какво имаме нужда преди да поискаме нещо от Него (ср. Мат. 6:8). Затова и в молитвата е важна сдържаността, немнословието.

​Но има думи, още по-важни от молитвите. Това са думите от Свещеното Писание. Когато се молим, ние говорим с Бога; когато четем Писанието – Бог говори с нас. Нали в Писанието се съдържа Неговото слово. Преди да се молим, да послушаме какво Бог иска да ни каже. Великият пост – това е време, което трябва да бъде запълнено с четене на Свещеното Писание. В древността у християните имало обичай – да изчитат на великопостните богослужения цялата Библия. И в сегашния устав са се запазили още някакви остатъци от този обичай и през Великия пост ние на богослужението четем откъси от Битие, Исаия, Притчи, Четвероевангелието.

​Преди да отправим към Бога нашите молитви, да послушаме какво ни казва Той. Да кажем заедно с пророк Самуил: Говори (Господи), понеже Твоят раб слуша (1 Цар 3:10, ср. 3:9). Не „чуй, Господи какво ще Ти кажа”, а – „говори Ти, Господи, а аз ще Те послушам”. Да замълчим пред Бога. „Говори (Господи), понеже Твоят раб слуша” (ср. Соф 1:7), да отворим Неговото слово и да се постараем да чуем какво ни говори. Да настроим своя вътрешен слух за слушане на словата Господни (ср. Ам 8:11), да вземем присърце съвета на мъдрия Еклесиаст: „кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви” (Екл 4:17).

​Нека се възползваме максимално от това време. Да изключим телевизора и да вземем в ръка Библията. Постът е време да се заемем с Писанието. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев