ПРОПОВЕД В ПЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

Християнството противоречи на стремежите в света, в който човек се стреми към слава, богатство, почести, ръководни длъжности. Никой не иска да бъде товарач, огняр, чистач. Всички от младини искат да бъдат началници, космонавти, генерали. Обаче животът поставя всичко на мястото му. „Не знаете какво искате” – казва Христос на апостолите Иаков и Иоан – на любимите ученици, с които Той се изкачил на Таворската планина, които взел в Гетсиманската градина (Мк. 10:32-45). Апостолите не знаели какво искали, когато възжелали да седнат от дясната и лявата страна на Иисус в славата Му. У Бога не е така, както е у хората, човешките закони, пристрастия, с които живеем, за Него са празнота.

Ярък символ на противоречията в този свят е Мария Египетска. Много години тя живяла в пустинята, изтезавала своята плът и станала подобна на ангелите. Кой ще пожелае да живее в пустинята? Кой е готов да скита, да се въздържа от храна, да пребивава сред дивите зверове там, където нощем е страшен студ, а денем – непоносима жега? Не такива условия се стремим да създадем около себе си. Ние искаме да засадим някакво подобие на рая около своите жилища.

Силата Божия не допуснала Мария, бъдещата светица, в Божия храм. Този момент станал преломен в нейния живот. Такъв момент има в живота на всекиго – отварят се духовните очи и човек разбира, че е живял неправилно. Важно е това разбиране да се съпровожда с покаяние, с изправление. Греховете на бъдещата преподобна Мария достигнали небето и пред нея се затворила вратата на храма. Но тя осъзнала своята греховност, покаяла се и станала ангелоподобна.

Много важно е днес да намерим за себе си смисъла на живота, да разберем какво действително ни е нужно в този живот. С всеки ден животът става все по-сложен и за християнина ще бъде все по-сложно да живее в този свят, ако той не е открил смисъла на своето битие. Ако човек е намерил Бога, отворил пред Него душата си, пуснал Го е в сърцето си, тогава много видими неща нямат да имат вече никакво значение за него. А ако за човека първостепенно си остава външното – славата, материалните блага – тогава отношенията с Бога остават на заден план.

Мария със своя пример отговорила на въпроса за какво да живее, заради Кого да се променя. Ако ти живееш с Бога и Бог живее в тебе, тогава за тебе нищо не е страшно – ти имаш Царството Небесно в душата и чакаш срещата с Бога. А ако ти живееш само в тленния свят, вкопчваш се в него, тогава за тебе и болестта е страшна, и смъртта – ужасна. А всичко е така, защото ти не се готвиш за живота в бъдещия век, живееш само за земния, търсиш радост и утеха в преходното.

Нека се откъснем от това, което неминуемо ще премине и изтлее, и да обърнем поглед към Твореца и Създателя. Всеки ден следва да правим избор и да избираме живота с Бога. Без това няма да попаднем там, където царят мир и благоденствие, няма да наследим Царството Небесно, към което трябва да се стреми всеки вярващ човек. Нека се опираме на примерите, които ни предлага Църквата. Да не си мислим, че това, което се е случило доста отдавна, не ни засяга – Бог „е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр.13:8). Участвайки в богослуженията, молитвено възпоменавайки подвизите на светиите, ние буквално се приобщаваме към тях, ставаме съпричастни към Христос, Който отива на кръстна смърт заради спасението на всеки от нас.

Сега се приближаваме към великия ден на Господните страдания и нека кръстният път на Спасителя ни послужи за урок, да ни укрепи и да ни даде сили. Нека се стремим винаги да отправяме погледа си към Бога, да Го молим за помощ. Да се надяваме, че Господ ще прости нашите волни и неволни прегрешения и ще ни даде сили да възрастваме във вярата и да преодоляваме трудностите по житейския ни път.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев