ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Версия за печат

Поздравявам ви с празника Вход Господен в Йерусалим! Ние с вас сега не се намираме в Йерусалим, но знаем, че има горен Йерусалим, към който се стремим. Новият Израил – това са хората, които са последвали Христос. Те излезли от Египет, т. е. излезли от този свят, който лежи в зло, и тръгнали да търсят обетованата земя.

И ние с вас вървим през пустинята. Нашият милионен град също е пустиня. Много рядко на улицата, в магазина, на някакви многолюдни места ще чуеш словото на Живота, а още по-рядко ще видиш живи очи. Затова ние говорим за този свят като за пустиня, в която душите на хората са изгорени от греха и те безцелно търсят с какво да запълнят душевната пустота. Витрини, реклама… Ето, например, обиколка, пътешествие – ще полетиш, на слънчице ще се погрееш, ще купиш нещо красиво, храна някаква особена – всичко, за да запълниш пустотата. Но с нищо няма да я запълниш, освен с Бога.

И ето ние срещаме Христос. Ние сме в новия Йерусалим. Ние сме дошли в храма, за да започнем да живеем по-новому, да започнем да живеем с Бога, да започнем да живеем така, че да победим смъртта. Да победи смъртта – това е главната задача в живота на християнина. Ние знаем, че със всеки ден смъртта се приближава, а лекарствата и лекарите… Те, може би, ще удължат нашия живот за няколко години и какво? Все едно смъртта се приближава и нашата задача е да я победим. Ние с вас имаме друг Лекар, Който лекува безсмъртната душа. Разбира се, и на човека, изгубил Бога, превърнал рая в бунище, в гробище, също му се иска радост. И той не намира тази радост в света… А Църквата дава на човека тази радост. Ето върбовите клонки… Струва ни се, че хората са като малки деца – държат клонки с цветенца, а това е заради Бога… И действително, трябва да станем като децата, за да викаме: осанна във висините! (Мк. 11:10). А нали може и да е другояче, на всичко това сме се нагледали: „Защо си губиш времето! Върви пари да изкарваш или телевизор погледай – петдесет канала имаш! Развличай се, яж, пий, весели се! За какво си се замислил? Събрали сте се тук като малки деца да викате и славите Бога, да живеете с Бога!” На мъдрите, на знатните, на силните на този свят не е нужен Христос. Тези хора са си самодостатъчни. А ние сме дошли при Бога, защото разбираме, че нямаме нищо. Вижте колко слаб е все пак човекът! Ето има празник, тържество и изведнъж го заболява зъб. Край, празникът приключва – зъб го боли! Спуква се малък съд в организма – човек вече лежи и не може да стане… Памет губи, реч загубва. Ето колко слаб е човекът сам по себе си! И колко пък силен е човек с Бога! Тогава той всичко може, понеже чувства, че Бог живее в неговото сърце. Ето при какъв Бог сме дошли с вас и какъв Бог днес с вас посрещаме! От Него трябва да се учим, на Него трябва да служим, с Него трябва да живеем, за да победим смъртта. Ще мине още една седмица и ще станем свидетели на победата над смъртта. Ние ще чуем думите, които възглася Църквата: смърт няма! Ще чуем думите, които прогласил апостолът: "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" (1 Кор. 15:55).

Много ни се иска, имайки такъв източник на живот, такава радост, да я споделим с тези, които още не са дошли до храма. Със своя живот да помагаме на хората да видят красотата Божия. Проповедта за тази красотата не е в думите, а в нашето вътрешно състояние. Пазете Бога в душите си. Господ ни е дал вече цялата си любов. Ние ставаме причастници на вечния живот и на тази Божия благодат, която очиства, освещава, обновява човека. Всичко това върши Господ заради нашето спасение. Нека благодарим на Бога за Неговата безгранична и неизчерпаемата любов към нас, недостойните.

Ние с вас можем да кажем: „Ако при нас дойде Христос, ние не бихме Го разпнали, ние бихме го слушали!” Лъжа. Човекът си остава човек. И колко трябва да изменим своята човешка природа, за да приемем, че Царят ще бъде разпнат, оплюван и убит! Много малко доброволци ще се намерят, за да послужат на такъв Цар и да Го последват докрай. Но християнинът разбира, че силата Божия в немощ се проявява (Ср.: 2 Кор. 12:9). След няколко дни ние ще чуем, че същите хора, които днес приветствали Спасителя, прославяли Го, рязали клонки и постилали тях, и своите дрехи под нозете Му, ще викат: разпни, разпни Го! (Лк. 23: 21). Такава е природата на човека. Тя не зависи нито от националността, нито от политически, нито от климатични условия. Това е човешката природа, опорочена от греха. Този свят ни е научил да се кланяме на земни царе и да не приемаме Царя Небесен, Който донася не дрънкулки, ценящи се в света, а Своята любов, страдаща и разпъвана. Ние не трябва да се боим от тази любов, ние трябва да я търсим и в нея да намираме цялата правда и цялата пълнота на нашия живот.

Нека благодарим на Бога за Неговите велики благодеяния!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев