ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКА СЪБОТА

Версия за печат

Поздравявам всички вас с големия празник – Велика събота!

Това е денят, който предшества Светлото Христово Възкресение. Денят, когато настъпил края на земният живот на Спасителя: Той бил мъртъв, лежал в гроба, но нали такъв е земният път на всеки човек, от раждането до гроба. И Спасителят изминал целия този път: Той се родил в бедна пещера, Той живял в бедно семейство, възпитан от благочестиви родители, беззаветно служил, изпълнявайки мисията, която трябвало да осъществи, проповядвайки спасение, явено на човешкия род. А думите, които са свързани с провъзгласяване на Божията правда, са като двуостър меч, според словото Божие (вж. Евр. 4:12). Както мечът е способен да раздели човешкото естество, да разсече човека, така и словото Божие разсича вътрешната същност на човека, отделяйки доброто от злото.

Днешният ден, денят на свършека на земното битие на Спасителя, сякаш подчертава Неговата мисия. За тази мисия може и е нужно да се говори, и действително, за нея много говорят и пишат. Но ако с няколко думи кажем какво е свършил Христос – Той ни е спасил. Когато говорим за спасение, ние обикновено имаме предвид избавление от най-страшното, което може да се случи. Ние казваме: той бил спасен във водата – т. е. потънал, но го спасили. Той бил спасен в планината – карал ски, паднала лавина и човекът бил затрупан, но го спасили. Ето така и Господ ни спасява: всеки върши грехове, така те се натрупват като тежък товар, който потапя душата, не ѝ дава да изплува, а още повече да се възнесе към небето; но Господ със Своето идване отрязал въжета, свързващи човешката душа с тежестите, и ни е дал възможност да се въздигнем там, където Той пребивава в Своето Божествено Царство.

Днешният ден, предшестващ Пасха, е изпълнен с твърде много смисли. Първо, самото наименование „събота” означава „покой”, защото Господ си починал от делата Си (вж. Бит. 2:3). А това значи, че и всеки човек трябва да има време за покой. Днес нашият живот е много динамичен, той изисква много неща от нас. Хората учат, работят, занимават се с домашни и с още много, много други дела, въртят се в кръг като хамстер в колело и трудно спират това движение. Но когато човек през цялото време се движи, когато през цялото време решава текущите задачи, които стоят пред него, той губи перспектива, той не вижда стратегическите задачи, той не вижда какво е най-важното, което трябва да постигне в своя живот.

Съботата е денят за покой и трябва да дава на човека възможност да се спре и да се замисли за своя живот, за своето предназначение, за своите цели. В християнската традиция съботата се е съвместила с неделния ден и именно в неделния ден ние се посвещаваме на молитвата. Този ден трябва да премине в покой, така че човек да набере не само физически, но и духовни сили за продължаване на своите трудове. А затова е много важно денят за покой винаги да се съпровожда с молитва – молитва в храма, с определено време, което би могло да посветиш на самия себе си. Не в смисъл, да си направиш прическа, да изгладиш дреха или да почистиш дома си, но в този смисъл да помислиш както е нужно да сториш, за да изправиш своя вътрешен безпорядък, за да изчистиш боклука от душата си, за да събереш сили за постигане на най-важната цел – да свършиш това необходимо, към което Господ ни призовава и което ни въвежда в Небесното Царство, Божественото и вечното.

Събота е ден за покой и много е важно всеки човек да има такъв ден. У християните, както вече казах, той се съвместява с неделята. Ние трябва да пазим неделния ден, както древните иудеи се стараели да спазват съботния ден, в който трябва да се свети Името Божие: „седмият ден е събота на Господа, твоя Бог” (Изх. 20:10).

Следващият ден за нас не е просто неделя – това е празникът на Светата Пасха. Разбира се, всички православни хора в навечерието на Пасха имат някакви задължения: срочно да напишат поздравления, да изпратят подаръци, някой се занимава с чистене на своите помещения, някой звъни на приятели, на познати, на роднини. Навярно, всичко това е нужно да се върши. Но много важно е да не съпровождаме тези дела със суета, да дадем възможност и на ума, и на душата, и на сърцето да отдъхнат, да се съсредоточим та с духовни и физически сили, идвайки днес на нощното богослужение, да прославим Възкръсналия Спасител.

Бих искал да ви пожелая мирна, спокойна, одухотворена Велика събота и радостно и спасително общение с Господа в светозарната нощ на Неговото Свето Възкресение. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев