ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 4-ТА СЛЕД ПАСХА, НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печат

Христос Воскресе! Четвъртата неделя след Пасха е посветена на евангелското събитие, за което днес чухте – как Господ Иисус Христос изцелил болен човек. Тридесет хи осем години страдал този човек от своя недъга и не се отчаял, но живеел с надежда за изцеление. Както и много други хора, той при Овчата къпалня, в която всяка година ставало чудесно събитие. Ангел Господен слизал и раздвижвал водата в къпалнята, който пръв влизал след това във водата, получавал изцеление.

На какво можем да се поучим от този случай, за който разказва Евангелието? Нише се учудваме на дълготърпението на този човек, който тридесет и осем години бил с тежък недъг, и в същото време не се озлобил, не изпаднал в завист, не се гневял на хората, които не могли и не искали да му помогнат – нали всеки се стремял да попадне пръв във водата. И, виждайки търпението на този човек, Сам Господ му помогнал. Но, преди да изцели болния със Своето слово, Господ говорил с него. И от тази беседа ние узнаваме душевното състояние на този човек – че той живеел с надежда и вяра. И по неговата вяра станало изцелението, Сам Господ дошъл при него.

Какво можем да почерпим за себе си от това удивително събитие? Ние с вас също сме хора и също сме сполетявани от различни болести. Ние боледуваме, и силно боледуваме. От какво произлизат нашите болести? От това, че равновесието в света е нарушено. Самият човек понякога е причина за злото, идващо в света. Понякога ние вършим зло съзнателно, понякога незабелязано за самите себе си, но във всеки случай нашата дейност нарушава равновесието, съществуващо в света. Злото няма природа, злото – това е нарушение на закона. И ние, като вярващи хора, като християни, на които е открита истината, трябва да знаем и разбираме, че, живеейки по Божия закон, ние се борим със злото. Ние поддържаме това равновесие, което позволява на нас, хората, да живеем и общуваме един с друг.

Законите на духовния живот, законите на нашата християнска Църква съзиждат душите на вярващите хора. Затова винаги е нужно да ги помним и да се учим да живеем по тези закони, разбирайки, че, нарушавайки закона, с това разрушаваме и самите себе си. Тялото е подвластно на външните обстоятелства, а човешката дейност понякога разрушава света, който е дал Бог в наследство на човека, за да управляваме този свят и да го разработваме, да облагородяваме, да устройваме своя живот в този удивителен свят. Затова, от една страна, ние виждаме любовта на Бога, Неговото дълготърпение, а от друга страна ние виждаме, че не винаги живеем правилно, не винаги биваме справедливи, не винаги можем да управляваме своите емоции, и затова вършим неправилни постъпки.

И така, от примера на този човек, който толкова години пролежал край къпалнята, но останал верен на Бога и не загубил надежда за изцеление, и ние днес следва, внимавайки в словото Божие, да се учим на търпение. Да не се отдалечаваме от Бога, да не отстъпваме от вярата и да проумеем, че нашата дейност може или да съгради този свят или да го разруши.