
Началото на Евангелието от Иоан звучи така: „В началото бе Словото”. Ние, разбира се, проумяваме, че в този текст става дума не просто за Словото, но за втората ипостас на Светата Троица, на Единородния Син Божи до въплъщението. И въпреки това, словото лежи в началото на всяко дело. Отваряйки първите страници на Библията, ние виждаме описание на творческия процес. Битиеписателят разказва по какъв начин Господ сътворил видимия свят. „И рече Бог: да бъде светлина”. Ние виждаме творческите слова, повеленията Божии. Господ със слово сътворява света и затова го благославя, доколкото това е най-добрият свят от тези, които биха могли да съществуват.
Словото има голяма сила, но не е само инструмент за творчество на самия Бог. Словото има огромно значение в живота на всеки от нас. Ние слушаме различни слова, всяко от тях носи някаква идея, лежаща на повърхността, но при това словото е многолико и всеки път има своите скрити смисли и корени.
Словото бива празно, бива зло, а бива и духовно. И човешкият език също се различава. Има езици, на които в голяма степени говорят на тема икономика, има езици на културата, а има езици, в най-голяма степен свързани с духовността. Така е създаден и славянския език на равноапостолните братя Кирил и Методий. Те имали за цел да приведат славянските народи към Бога и създавали славянската писменост с такава цел. И затова славянският език е пропит от духовен смисъл. У много по-важни понятия ние виждаме библейски корени, духовен смисъл.
Днес ние прославяме равноапостолни Методий и Кирил и им се молим по тяхното молитвено застъпничество Господ да ни помага да пазим нашето голямо наследство. Да даде Бог на всички нас да запазим това скъпоценно съкровище и да разкриваме неговото непомръкващо богатство за себе си и за своите ближни.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев