СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Днес чухме откъса от Евангелието от Иоан за беседата на Господа със самарянката. Главен и ключов момент в беседата на Христос със самарянката за нас е това, че Господ ни открива тайната – как правилно да се покланяме и почитаме Бога: „Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина”.

Господ ни е дал Църквата Си, за да имаме пълнота на радостта и на духовния живот, Той ни е дал храмовете като място на Своето присъствие, където обитава благодатта на Светия Дух. В Божиите храмове по целия свят, където и да отидем, навсякъде можем да се помолим и приобщим с Църковните Тайнства и да се наситим с духовна храна.

Но Господ не ограничава Своето присъствие само с храмовете Божии. Той е над всичко земно и материално, Той не е свързан с някакво място, пространство или време. Той е Дух и иска и ние да Му се покланяме в дух и истина.

Какво значи това? Както ни учат светите отци, самият човек е храм Божи. Този храм е създаден за обитаване и живот в него на Бога – това сме ние, нашите дух, душа и тяло – целият човек е предназначен да бъде Храм Божи. Преп. Максим Изповедник пише: „Светата Църква Божия е човек; олтар в нея е душата, божественият жертвеник е умът, а храм е тялото. Понеже Църквата е образ и подобие на човека, създаден по образ и подобие Божие”.

Това, че ние се молим, посещаваме службите, участваме в службите – това е много добре и богоугодно и това ни е необходимо, но Господ иска от нас повече: нашето сърце, то да Му принадлежи.

Той желае целият ни живот извън храма и богослужението да бъде горяща свещ и благоприятна жертва пред Него. Ние ще започнем да се покланяме на Бога в дух и истина тогава, когато започнем да живеем не по волята на плътта и страстите и своите желания, а преустроим своя живот според Евангелието, според Божиите заповеди.

Господ нас ни учи: „живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта” – т. е. да умираме всеки ден за плътта и света, за страстите. Да вървим след Господа и да живеем за Него – това е да Му се покланяме. А истината – това е Господ, Той е Пътят и Истината и Животът.

Страстите са лъжа. Страстите – това е светът и служението на тях е ненавист към Бога. Покланяте се в дух – разпъват плътта си и не вършат делата на плътта.

Скъпи братя и сестри, ние с вас сме призвани да живеем в света в непрестанно богообщение и молитва, да бъдем одушевени храмове на Бога, а ако се отклоним от своето предназначение, тогава ни връхлитат скърби и беди, нищо не ни е радостно и мило в този живот, изпадаме в униние.

Основната причина за нашата тъга и депресия е в това, че забравили Източника на живата вода – Христос, ние търсим утеха в мътните източници на земните, на душевните или телесните наслади, в които няма щастие. Духът на човека, сътворен от Бога с нищо земно не може да се насити, а само в Бога намира покой и утолява своята жажда.

Подобно на самарянката да се притечем към Христос, към източника на живата вода в молитва, в покаяние, да подредим в своя живот правилните приоритети, да се отречем от себе си и да започнем да живеем за Бога и за ближния – и тогава да придобием мир и покой за душите си. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев