СЛОВО В НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПАСХА, НА СЛЕПИЯ

Версия за печат

Беседвайки с учениците за причината на вродения недъг на слепеца, нашият Господ Иисус Христос отговорил на апостолите, че „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му” (Ин. 9:3). Какво има предвид под делата Божии? Отговор на дадения въпрос ние намираме на друго място в Свещеното Писание. Делата Божии – това е проявлението у хората на вярата в Твореца, в Този, Когото Той е пратил. Ако ние говорим за слепотата на тялото, тогава, навярно, е необходимо също да се замислим за духовната слепота.

Често хората се раждат и растат духовно незрящи, възпитават се така, че техните духовни очи не могат да се развиват или съвсем липсват. Те си остават лишени от зрение, чувства и нищо не различават в духовната сфера. А за да постигнеш Бога, да повярваш в Него, за да имаш представа какво представлява Господ, необходимо е не само с ума или със сърцето, но и с духовните очи да видиш Господа. Става дума за тайнствено, удивително събитие в духовния живот на човека.

На света съществува голямо количество хора, имащи дълбоки знания за вярата, които са прочели Ветхия Завет, Корана и прочие книги, представляващи една или друга религиозна ценност. Такива хора са способни да разсъждават на различни религиозни теми, обаче Бога виждат малцина!

Когато пък човек види Бога, тогава напълно променя своя живот. Той става друг. Целият живот на евангелския слепец по рождение, у когото просто липсвали очи, неговият вроден недъг, бил подчинен на една велика цел – делата Божии да се явят върху него (Ин. 9:3). И ето Христос плюл на земята, направил кал от същата тази земя, от която бил създаден човека, помазал му очите и казал: „иди се умий в къпалнята Силоам” (Ин. 9:7). Названието на тази къпалня означава „пратен”.

Кой е „пратен”? Слепецът или, може би, сам Христос, когото Бог пратил, за да даде или да укрепи в хората вярата в това, че Той може да върши такива велики дела? Придобиването на очи от слепородения, създадени от Христос фактически ex nihilo, от глина, свидетелства за това, че Господ е в състояние да въздигне отвърне от пръстта, от небитието, нашите тела, така че при възкресението на мъртвите всеки от нас да придобие както зрение, така и слух, разум и памет.

Смисълът на живота на слепородения се заключавал в това, че посредством своя тежък недъг помогнал на Господа да сътвори това чудо и сам да придобие вяра в Спасителя. Неординарността на личността на евангелския слепец е очевидна. Ние виждаме това от по-нататъшното повествования, нали той започнал да спори с фарисеите. От това какво им отговарял станало ясно, че тяхната система от възгледи и представи е суетна и недалновидна. Не намирайки достойни аргументи, фарисеите просто изгонили слепородения от синагогата. 
Тогава Христос отново пристъпил към изгонения и попитал: „вярваш ли ти в Сина Божи? Той отговорил и казал: а кой е Той, Господи, да повярвам в Него?” Христос пък отговорил: „и видя Го, и Той говори с тебе” (Ин. 3:35-37). Какво означават тези думи на Спасителя?

Това означава, че слепороденият видял Христос още тогава, когато нямал очи. Той видял нашия Господ Иисус Христос с духовните си очи. С това евангелският слепец застава пред нас като пример за духовна зоркост и проницателност, а също и твърда вяра. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев